Стоят си двама на дивана, дядо и баба, говорят си за отминалото време. В техните размисли и страсти човек би открил смисъла на живота в млякото и истината за съседа-ловджия, а може би дори и за това как пенсиите отдавна вече не стигат, за да имат въпросното мляко в хладилника. Тъжно, но факт, на изтъркания диван, който не си знаеше годините, стояха двамата възрастни и не знаеха кое е по-зле – това, че са стари и немощни или просто това, че са стари и немощни в България.
- Гьоре, едно време помниш ли как хлябът беше стотинки. Липсва ми това време, Гьоре… - каза бабата и погледна към празната чиния, която стоеше на масата в кухнята.
- Марио, я се успокой, ма. Обещаха ни 30 лева за Великден, все някак ще си купим и хляб и брашно, ако остане след като платим сметките за телефона. – дядото махна очилата си и затвори очите си.
Имаха сметки за телефон, който трябваше да използват, за да говорят с децата и внуците им, които от години не бяха се обаждали, защото бяха заминали за Германия. За ка ...