ОТНОСНО ПОЛЗАТА ОТ ИСПАНСКИЯ У НАС
- Кво си са ухили, кат да се спечелил рекордния джакпот – пита ме оня любопитния, от съседния вход.
Друг път го подминавам, но сега:
- Ега ти кефа, да натупаш някой смрадливец, особено, ако ти се е правил на голям!
- Ти ли бе комшу – влиза ми в тона онзи.
- Не, ама с тази светла мисъл в главата ще си легна и сигур дълго време няма да заспа от кеф. Слушай!
Моят, малкият, като смени паралелката в пети клас, завари в 6-ти един повтаряч, вече над 16 годишен. Отначало му се видял герой: пие, пуши, татуиран, а казвал, че и момичета бил опитвал, бол. Не бил много едър, но агресивен и за нищо налитал на бой.
Имали го целия клас за кумир, до като една вечер, след училище, с още един бабаит завардили моя син и го затътрили при местния златар, да му свали от ухото златната обица, що леля му беше я дарила. Ако се опънел, щели да му я откъснат от ухото.
Едвам склоних детето да даде показания. После следствия, съд и оня го прибраха за три години - било рецидив. На излизане от залата ни се озъби и се почукваше с юмрук по брадата.
Аз, тая работа я бях забравил, но до вчера. Идва си снощи малкият от училище, нали е първа година в Строителният и един ухилен такъв, ербап: да вземе оня да го причака, ама нашият само веднъж го тупнал и го приспал.
После ми призна: 3 години парите дето в испански курсове финансирам, за фитнес и карате ги давал.
Аз, наборе, изначало се ядосах, ама после си мисля „с тоз келеш, ако и да знаеше испански, щеше ли моят изтърсак да се оправи, а”?
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados