Кой си ти, че да ме съдиш?
Нима забрави какво ми причини?
Обля ме в болка, в студ и в самота.
Разболя ме!
Защо се изпречи отново на пътя ми?
Защо отново подаде ми ръка?
И отново хвърли онзи поглед,
в които безумно влюбих се отново?
Ти отново ще държиш ръката ми,
а аз отново ще оправдавам лъжите ти.
И накрая отново ще плача за тебе,
и пак мен ще ме боли!