Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Толкова време продаваше Любов, за да оцелее, че се изгубваше в чуждите желания и страсти. Но не спираше да се моли на Бог и да вярва. От дете го правеше, изплакваше му всяка болка и бързаше да му сподели всяка радост. Това бе утехата и.
Всичко стана така неочаквано и вълшебно. Той беше просто поредният. Още първия миг очите им си казаха всичко. Говориха цяла нощ. Ръката му върху сърцето и, прегаряше дрехите и стигаше до костите. Бе само докосване, но я разтърси, върна я към себе си. Усети се жива и лека. Вече знаеше какво иска. Знаеше, че това е Той - последният и Единствен. Всичко бе подредено свише. Сани погледна за последно вехтата, очукана, порцеланова чаша, където до скоро събираше полученото за Любовта. Каза си, че я заменя от сърце с нова, чиста, кристална чаша, чашата на истинската, споделена Любов.
Усмихна се на тръгване, дори не беше сигурна, че Той я чака. Но се чувстваше щастлива, че намери себе си. Знаеше, че не е похабила Любовта си, която сега гореше с цялата си сила и прелест.
Май бе забравила истинското си име. Но вече и това си спомни – Малвина. Толкова хубаво и се стори, като музика. Вървеше към новия си живот и Любовта. Пееше името си. Грееше и сякаш летеше, все едно не стъпваше по земята. Благодареше на Бог, на своя любим, на Ангели и хора. Прегръщаше и целуваше всичко с цялото си същество.
Беше се превърнала в самата ЛЮБОВ!
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados