Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú навяваше хубави спомени. Но сега беше различно. Предстоеше ú едва третата Коледа, а баща ú беше далеч от нея. Той работеше в друга страна и много ú липсваше.
Както гледаше замислено, малкото момиче изведнъж се стресна от телефонен звън. Детето веднага изтича при майка си Наталия и я видя да говори по телефона. Въпреки че беше още малка, Кристияна разбра, че баща ú се е обадил. С нетърпение изчака приключването на разговора, но по изражението на майка си съдеше, че няма да чуе нищо хубаво. Тя седна и сложи в скута си Криси, погледна я с умиление и тихо започна да обяснява:
- Мила Криси, преди малко баща ти се обади. Преди да ти кажа това, което разбрах от него, искам да знаеш, че той много те ...