В този горещ летен ден Наталия и баща ù се разхождаха в морската градина. Свежият морски бриз галеше с нежността си лицата и косите им, а морето предизвикваше с потайността и неспокойствието си. То се радваше на любовта на хората, които пореха с телата си неговата мантия.
Наталия разказваше за себе си – младежките години, училището, за вниманието и помощта на вуйчо и леля ù в студентските години. Беше загадка за нея, защо никой не споменаваше за баща ù и брат ù. А темата за майка ù беше неприятна за Стефан. Тя усети това, но ù беше неудобно да пита баща си, понеже усети болката в сърцето му. Беше обзета не само от мисли по него, когото не беше виждала от много малка, но и от тайните, които ù предстояха. Въпреки всичко, загубата на майка ù остави завинаги болка в сърцето. Мина дълго време, докато преодолее този тежък момент, а и това, че не знаеше за баща си и нещата, свързани с него. Тя го попита за брат си, с когото раснаха като малки в порядъка на около три години. За него знаеше сам ...