- Вода? - попита Отшелникът, щом видя видимо уморения си посетител.
- Да, благодаря - с благодарност приех бистрата течност и с наслада отпих, все пак пътят дотук горе си бе бая дългичък. - Хъм! - замислено изсумтях, защото усетих някакъв непознат примес във водата. - Какво имаше вътре?
- Ще разбереш - загадъчно се усмихна Отшелникът, а на мен не чак толкова загадъчно ми причерня...
Щрак... непрогледна светлина... светкавица... кристално ясен и чист мрак... зла сила... добра празнота... Кой?... Почти съм сигурен, че не съм аз... Защо?... Защото...
- Хъм - отново изсумтях аз, щом отворих очи. - И какво трябваше да разбера?
- Ти се би със звяра в себе си - спокойно ми отговори Отшелникът.
- Така ли?! - искрено се учудих. - И...?
- И спечели - вече не чак толкова сигурно отговори другият.
- Хъм - замислено изхъмках аз и, насочвайки погледа си навътре, попитах: "Спечелих ли?"
"Не го слушай - отговори ми Звярът. - Сигурно бълнува."
"Може да е от билките, които си слага във водата" - предпол ...