25 abr 2022, 10:14

Отвъд хоризонта 

  Prosa » Relatos
487 0 2
5 мин за четене
Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, сякаш летеше, сякаш нищо не го спираше...
Когато вече започна да се стъмнява, родителите му го викнаха да се прибира. Но отговор нямаше. Те се притесниха и започнаха да го търсят. Силно уплашени, след половин час търсене, когато не намериха момиченцето, не можаха да заспят цяла вечер. На другата утрин започваха търсене.
Какво бе станало с детето? То съвсем спокойно беше заспало на поляната, сред много глухарчета, едри и високи, ала доста далеч...чак до хоризонта...
На сутринта, детето се събуди и се притесни, че е съвсем само. Зачуди се какво да прави. А родителите в същото време обикаляха навсякъде из поляната. Не след дълго се намериха. Момиченцето тичаше към тях, а те със сълзи на очи го пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??