Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. Погледна и видя само няколко от звездите в небето, по-ярките - все пак се намираше в големия град и сиянието му заглушаваше останалите, но знаеше, че са много, много повече.
След като го приковаха на това легло, той започна да ги търси и да мисли за неща, които преди намираше за незначителни. А сега приемаше, че космосът е като живота, пълен със събития и толкова различен във всяко свое ъгълче.
И си повтаряше:
- Миг в космоса е равен на безброй човешки живота...
И се опитваше на колко живота е равна една космическа вечност.
Изви очи още малко за да улови, ако успее, как някъде там, над него, над всички, над цялата планета, - в един и същи момент се появяват две-три нови звезди, а в далечна га ...