Всеки път, когато завали, си спомням за първия си пациент. Бях студент последен курс психология, клише, живеещо по общоприетите стандарти. Първите курсове -тройкаджия, последните - отличник, ходещ с мацка клише, която първите години беше отличничка, а накрая завърши като тройкаджийка и то, защото ù предложих брак.
Не бях сигурен, че ми се занимава с психология, но така или иначе трябваше да завърша. Последната година имахме практика. Озовах се в местната психиатрия. Трябваше да се срещна и да беседвам с пациент, осъден за убийство и педофилия, диагностициран като шизофреник. Рутинно посещение, през което да си водя записки, да слушам внимателно и да наблюдавам.
Психиатрията се намираш на хълм, от който се виждаше целия град. Стара, тухлена постройка, обрасла цялата в бръшлян, създадена през 40-те години на миналия век. Преминахме през тъмни коридори с прозорци, сложени високо горе, сякаш някой се е страхувал светлината да не съсипе паркета. Чувах крясъци, стенания и отекващи стъпки. Вс ...