Тази петък вечер се проведе голямото ежегодно есенно поркане на котешкото общество в Околията. Ко Та Рак, като уважаван член на обществото му се наложи да участва, въпреки резервите си, придобити на базата на минал опит с подобни събития.

Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с леко разфокусиран поглед, а на опашката му бе завързана на джувка една розова панделка.
Дърт Пън и Кух Че Реп вече се бяха изтипосали на тяхната маса с по каничка винце и си чакаха задушените зеленчуци, а в ъгъла на "ниската маса" Гар Ван и Но Щен Вълк хапваха яхния, естествено и на тази маса не липсваше вино. Реп пръв видя украсата на котака и сръчка колегата си Пън, после тихо се захилиха. Ко Та Рак не ги чу, защото вече беше седнал до приятелите си, където:
- Кх, кх, кх - Гар Ван се задави с питието си, защото се опита да прикрие кикота си зад чаша вино.
- Наздраве - вяло каза Ко.
- Хъм, хъм... - скри с хъмкане изкикотването си Но Щен Вълк.
- Стига хъмка! - погледна го накриво котакът - Изплюй камъчето.
- Розовото много ти отива - изхили се Вълк.
- Какво?! Къде?! - заоглежда се Ко Та Рак и виждайки панделката, изръмжа - Ах, тезиии...