*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г. .......***

Заповядайте

Стартер _ Син балон – единствена заделка за днешната манджа.

      Навремето особено популярна играчка беше грамадна матрьошка, кукличка за милиони по която децата въздишаха. Представляваше две сфери една върху друга, като на горната бяха изрисувани весели очички, уста, уши …, а в долната имаше тежест и монтирани звънчета. Весело беше – бутнеш я настрани и тя със звън се изправяше отново и отново – нищо не беше в състояние да я удържи в легнало положение. Чудесно беше да я гледаш между другите играчки – винаги красива и усмихната … но … със зъл нрав – толкова натрапчив звън издаваше, че я бутнеш веднъж … дваж … накрая ядосано можеш да я ритнеш, а тя леко поклащайки се нахилено се изправяше и като че нищо не е станало … десет пъти да я ритнеш, тя винаги се изправяше най невъзмутимо и непукистко се клатеше насреща ти … накрая й излезе нарицателното име за

Тъпоглав кретен – ‚Ванька - Встанька‘

---😎---

Розовият балон

      Рожденият ден на лъва беше свършил и плажът започна да се пълни е гладни за приключения читатели. Двамата (с Жирафа) напредвахме всеки със своите строежи и дойде времето за финните настройки. Замислих се за вероятността обикновен човек да попадне на Пандора и как след това ще го привлечем да рискува и да се пъхне в някои от разказите, как първите пет изречения ще го захапят и как следващите изречения ще въздействат на крайния резултат. Вярно беше, че ще му загубим известно време, но се надявах, че след това ще остане доволен

      Опонентът ми вече беше изградил системата си от тръби, беше сложил на входа им огромни цветни постери с първите си пет изречения. Читателите му прииждаха, самосортираха се по коя тръба да поемат и той старателно ги подготвяше за пързалките си. Всеки един го опаковаше в специална палачинка, в съответствие с избраната тръба – някои бяха като пухени дюшечета за предпазването им от всякакви ръбести предмети, други - като ефирна дантела свързваща ги емоционално с перипетиите в спускането, а за трети, които обичаха стихии и ужасии, палачинката беше ужасно малка и беше просто като чердже върху което можеха само да седнат.

      Моите ги натоварвах много повече. Първоначално пуснах няколко чувала с картофи през пин – бол стоперите. Опитът беше обнадеждаващ – повечето стигаха до финиша леко намачкани и мърляви, но имаше и такива, които бяха достигнали до степента на готов нарязан Прингълс. Обичах да изпращам читателите в самообучаващият се пъзел, пълен с изненади и заделки, по подобие на зоната на Стругацки, екипировката всеки си избираше сам. И както при всеки уважаващ себе си пъзел някъде накрая беше скрито Златното Кълбо, което изпълняваше желания. Предполагам, че всеки е прочел "Пикник край пътя". Там доста хора влизат въпреки забраните, преодоляват купчина препятствия и повечето се завръщат, едни са щастливи че е живи, други са доволни от събраните чудесийки, трети са недоволни че не са намерили това, което търсят. Златното Кълбо е там, някои са стигали чак до него и тогава е настъпвал преломният момент за всеки един от тях. "Внимавай какво си пожелаваш" ... кълбото е изпълнявало абсолютно точно желанията на всеки, без никаква милост и фантазия!

      И се започна ….. След няколко пробни пускания наблюдавах, как читателите излизаха нахилени … или навъсени … или бесни … или … Обикновено изплуваха от краищата на тръбите и около тях се образуваха купища мехурчета, пълни с емоции .. като при някои тези мехурчета изкристализираха във вид на цветя или камъни. И после идваха при нас и трупаха Грамадите на Цеко от коментари … които вероятно си заслужавахме …

И в този момент първата тухла най – после падна от самолета (*) и предизвика цунами, което помете пасторалната атмосфера на плажа.

      Е, не беше толкова страшно и със Жирафа се оказахме всред голямата тълпа пред огромно количество Грамади от коментари и с отнета привилегия да знаем какво сме написали. Самите Грамади бяха изградени както от цветенца, нахилени емотикончета и скъпоценни камъчета, така и от Jumbo Drop - безформените тела на коментари от сорта .. примерно

      ... Толкова е наивно, клиширано и сладникаво … Ако четеш повече, но не само тук, а най-вече известни световни автори, и след това се упражняваш да пишеш, бъди сигурна, че ще стане… - в началото много, много четене на стойностни автори … Особено бих ти препоръчал … на твоите години и пишех на хвърчащи листи, се отнасях по-сериозно от сега … по-типично за възрастта й е да мисли как да стане моделка да речем или с какво да се нашмърка … а ти, макар и само на тези години, явно вярваш, че знаеш всичко … oт всички прочетени до тук коментари, само един е разбрал замисъла на есето … макар и на толкова малко години, авторката е разбрала смисъла на живота … … Авторът е искал да каже … ама е кривнал от правата вяра и е вървял по грешен път … трябвало е да … Писал е за левия крак, а аз обичам да ми говорят за дясната ръка  … днес се запозна и с творческата среда в сайта, което е стимул за израстване и градация, пълна с ерудити и капацитети … успех в жунглата …

      Имахме възможност да се оправдаем, но често често срещахме ‚Ванька - Встанька‘ с които не можеш да се пребориш никак и единствения лек беше да не се обаждаш въобще – кажеш му едно, а той ти връща две …

      Е – ден – два … забравиха ни и никой не ни обърна внимание. Междувременно със Жирафа си ближехме раните и накрая отново кръстосахме шпаги. Погледнах го косо, което значеше – ‚Не уважаваш читателите си! ‘ Той също ми хвърли презрителен поглед – ‚Тормозиш читателите си! ‘ Насочвах към него лютите си мисли, той ми отвръщаше по същия начин. И тогава.......

---😎---

Десерт    Тогава си се върнах при реалната ми жена … изтърпях лют поглед и една супер гореща супа, щото Жирафът беше отдавна омел хладилника… и ей тъй … стигаме до голяаама почивка …

И … заспивайки, започнах да асимилирам какво съм разбрал по темата и какво съм написал

      - Kогато бях застанал пред Златното Кълбо, заедно с Редерик Шухарт, лаборант в Хармонтския филиал на Международния Институт за Извънземни Култури, си пожелахме едно и също –

Никой да не бъде обиден.

      - Козьма Прутков в своите Мисли и афоризми в "Плоды раздумья", казва:

'Никто не обнимет необъятного'

А аз бих добавил – ако се опиташ,

ЗАПОЧВАШ ДА ПИШЕШ ГЛУПОСТИ

--------

(*) прочетете предишните епизоди