3 мин за четене
7. И защо човек да се вживява
Главова седеше до масичката в хранилището по химия и хич, ама хич не искаше дори да се надигне. Напоследък й беше много приятно така – седи си, не се напъва да мисли, дори не си припомня страниците от учебниците, гледа безизразно излитащия от цигарата дим и...
И – нищо...
Това е животът – да не те вълнува абсолютно нищо...
Дори възможността директорката да надникне и я види с цигарата. Какво толкова – забранено било...
Ама животът си тече, а малките кефове правят един голям – живот без напрежение...
Стигат й ядовете със заплатата. Малко, много малко плащат... Но къде да отиде? Не й се напрягаше, не търсеше звезди в небето, не искаше силни вълнения...
От малка още си беше така – спокойна, незабележима. Хващаха я нейните само, когато някой се опитваше да развали спокойствието и логиката на бавното движение...
Като оная Котева – старата учителка, която си позволи да й каже: „Да, може и да съм ти предавала, но не помня... Прекалено семпла ли, сива ли си била.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse