По повод 2 години от написването на последната глава на "Гумената Чушка"

1945 година, България…

Един беден овчар ядеше парче стар хляб. Изведнъж през прозореца нахлу ярка светлина. В стаята се появиха три сияйни личности. Единият от новопоявилите се пристъпи напред и каза:

- Радвай се, човеко, защото велик ден е днес. Велик ден за целия свят, защото се роди човекът, който ще спаси света от силите на злото. Иди сега сред хората и прогласи неговото рождение, за да бъде подготвен света и да… Господине? Добре ли сте?

Но овчарят не беше добре, защото беше умрял от сърдечен удар.

- Е браво, сега кой ще прогласи идването на Спасителя? – Попита един от другите небесни вестоносци.

- Няма значение – каза този, който беше заговорил пръв – нали и без това един ден ще узнаят…

И така, трите личности напуснаха стаята, оставяйки трупа на овчаря.

Същата нощ се роди Красимир Димитров.

Идваха велики времена…

3019 година, ВОИ (Велика Обелска Империя)

Димчо и баща му тъкмо бяха пристигнали в Обеля, столицата на ВОИ.

ВОИ беше най-голямата държава в света. Димчо много харесваше новия си дом. Тук не беше имало войни от близо 500 години, въздухът беше чист, а хората щастливи. През това време останалата част от света тънеше в мърсотия, разруха и скръб.

Докато се разхождаше по обелските улици, Димчо забеляза, че хората се подготвят за някакъв празник. В извънобелския свят се празнуваше само Коледа и Великден, но дори тези два празника много често ставаха повод за религиозни размирици и много смърт.

Изведнъж пред него изскочиха едно момче и едно момиче. Те изглеждаха горе-долу на неговата възраст. Момчето каза:

- Със сестра ми спорим. Коя картина е най-подходяща, за да я закачим на вратата тази година. “Краси язди кон”, “Краси язди слон” или “Краси язди бонбон”? Обикновено закачаме Краси и слона, но тази година е много голям празник, така че смятам да закача Краси и бонбона. У вас какво ще закачите?

- Ами… Всъщност не знам кой е Краси.

Момчето и момичето се стреснаха.

- Не знаеш кой е Краси? – прошепна момичето.

- О, ти си извънобелец… - каза момчето съчувствено.

Димчо се изчерви.

- Е, нищо – засмя се момчето – някога повечето хора са били извънобелци.

- Но ще се радвам да ми разкажете за Краси. – развълнува се Димчо.

- Той е най-готиният човек на света. – Каза момичето и погледна замечтано към небето.

- Ела у нас – покани го момчето – баща ми ще ти разкаже цялата история.

Докато вървяха, си поговориха малко. Момчето се казваше Фтипо, а момичето Сатрека – типични обелски имена. Те бяха брат и сестра, близнаци. Когато стигнаха до техния дом, там ги посрещна баща им Тричко.

- Татко, ще разкажеш ли на Димчо историята за Папа Краси? – попита Сатрека и допълни малко по-тихо – Той е извънобелец.

- Това не е лошо. – Каза бащата – Щом искаш ще ти разкажа историята на най-великия човек, когото света някога е познавал – Папа Краси.

Бащата даде на Димчо и децата си по чаша Coca-Cola, намести се в един фотьойл и заразказва:

- Точно преди 1000 години, папата, който бил по онова време, паднал през балкона и умрял. На негово място бил назначен Краси, който е останал в историята с названието Папа Краси. Краси бил висок и силен човек. Когато ходел, закривал слънцето, когато говорел, земята се тресяла. Когато пръднел, дърветата му се покланяли…

2019 година, Ватикана

Папа Краси влезе в новия си кабинет, воден от едноръкия си секретар.

- Най-сетне съм в този кабинет. – Каза той – мечтая за него откакто разбрах, че има машина за сладолед. Всъщност, затова станах католик.

- Да – казал секретарят – с всички е така, с всички е така.

Краси отишъл и направил два сладоледа, за себе си и за секретаря. Когато ги опитали обаче, се оказало, че са солени.

- Гадост – Краси хвърлил сладоледа на земята и заплакал.

- Моля ви, не плачете, ваше папейшество, още утре ще повикаме някого да поправи машината. Това явно е една от шегите на предишния папа. Той беше голям шегаджия, както знаете. Дори когато умря, не спряхме да се смеем с дни, защото мислехме, че пак ни е изиграл. Но когато видяхме, че не ходи до тоалетната, отидохме и го събрахме.

Краси вече беше спрял да плаче и отиде да седне зад бюрото си, където имаше два стола, но тогава пак заплака.

- Ааа, имам лайно на столааа…

- То е гумено, ваше папейшество, предишният папа беше голям шегаджия, както знаете. Когато преди няколко години забрани дишането за известно време, много се смяхме, нищо че измряха толкова хора.

Секретарят хвана лайното, но то се разтече в ръката му.

- Я, това е истинско. Е, освен шегаджия, папата беше и много стар. Ще изнеса стола, вие седнете на другия, ваше папейшество.

Когато излизаше, секретарят се обърна и каза:

- Ако се нуждаете от нещо, стиснете носа на бюста на свети Петър, който се намира на бюрото ви.

Секретарят излезе, а Краси се облегна назад в стола си.

- Аз съм Папата! – каза си той с неприкрито удоволствие.

- Красииии! – изведнъж се обади призрачен глас. Краси скочи изплашен.

- Кой си ти? – извика.

- Аз съм духът на предишния папа. Дойдох да те тормозя докато си жив. Ииииии.

Документите по бюрото на Краси, сложени там, за да изглежда папата по-зает, започнаха да летят във въздуха. Краси посегна към носа на св. Петър, но той също отлетя нанякъде.

- Помощ, помощ!!! Какво искаш от мен? Какво съм ти направил???

Тогава духът на бившият папа се материализира пред Краси и каза:

- Нищо бе, майтапя се. Изпратен съм да ти обясня естеството на папската работа, както беше обяснено на мен от моя предшественик. Защото да си папа, не означава само да ядеш сладолед и да гледаш анимация. Папата трябва да се грижи за целия свят и да бъде посредник между Земята, Рая и Ада.

- Какво? Никой не ми е казвал това. Аз дойдох за сладоледа.

- Вече не можеш да се откажеш. Единственият път за бягство е смъртта, но трябва да умреш от старост или в следствие на инцидент. Опиташ ли да се самоубиеш, не само няма да успееш, ами и душата ти ще бъде проклета навеки и ще отидеш в ада, когато умреш.

Краси въздъхна и каза:

- Предполагам, това е съдбата ми. Добре, нямам избор.

- Последвай ме – каза бившият папа. Той заведе Краси до един портрет на Дева Мария, нарисувана как си купува салам от Билата в Ерусалим.

- Салам отвори се – Нареди бившият папа и саламът наистина започна да се отваря. Превърна се във врата към малко помещение, пълно с монитори, бутони и много мигащи светлинки.

- Това е ВЦДН (Ватикански Център за Духовно Наблюдение). Само папата знае за него. Не позволявай на никого да го види, защото всеки, който го зърне, ще умре моментално, а душата ти ще е осъдена да гори в ада.

- Повечето от тези светлинки нямат никакво значение – продължи бившият папа с обяснението си – сложени са тук, за да направят ВЦДН да изглежда по-внушителен. На този екран може да наблюдаваш съотношението на силите на доброто и силите на злото. Трябва да следиш съотношението да е равно, ако не е, натискаш този бутон и всичко ще се оправи.

На този монитор може да видиш броя на щастливите и на нещастните хора по света. Трябва да следиш нещастните да са винаги поне два пъти повече от щастливите. Ако щастливите станат твърде много, натисни този бутон и ще последва трагедия, която ще изравни броя.

На този екран може да видиш всички градове, в които се продава Coca-Cola, тук няма какво да правиш, просто гледай.

А на този екран може да гледаш порно.

Разбра ли всичко?

- Да – каза Краси. – А за какво са тези два бутона и телефонът?

- Телефонът е за директна връзка с Бог, но временно е в неизправност. Червеният бутон е за случаи на извънредна опасност, но него можеш да натиснеш само ако аз или Бог ти наредим. Ако никога не ти се наложи да го използваш, както на мен не ми се наложи, ще разбереш какво прави, когато умреш.

- А какво прави зеленият бутон?

- Него ще ти се налага доста често да го натискаш. Всъщност ще ти се наложи още днес. Давай, натисни го.

Краси се подчини и натисна зеления бутон. Изведнъж в стаята захладня и пред тях се появи смъртта. С черно наметало, качулка.

- Това е Смъртта. – Представи я бившият папа.

- А къде й е косата? – учуди се Краси?

Тогава Смъртта свали качулката си и показа разкошната си дълга, черна коса.

- Еха… - възхити се Kраси – не си представях Смъртта такава.

- Много малко живи хора са ме виждали. – каза Смъртта – преди често се показвах, но много мъже флиртуваха с мен и понеже съм принципна, много мъже ми се разсърдиха. Така се появи грозният ми образ.

- И защо ще ми се налага да призовавам Смъртта? – попита Краси.

- Защото само Смъртта може да пренася хора от единия свят в другия. А както ти обясних, ти си посредникът между Рая, Ада и Земята. Сега ще ти покажа и нашия съседен свят, където се намират Рая и Ада. Хвани се за мантията на Смъртта и тя ще ни заведе там.

Краси и бившият папа се хванаха за мантията и Смъртта ги понесе през нещо като вода. Кацнаха пред голяма златна порта. Там, на столче, седеше възрастен мъж и четеше малка книжка.

- Това е свети Петър – представи го бившият папа. – Какво четеш?

- Стихотворенията на Мишо – каза св. Петър.

- Аз познавам Мишо лично – похвали се Краси – дори написа балада за мен. Но така и не написа разказ, въпреки че много ми се искаше. За всички писа… - очите на Краси се насълзиха – Дори и за сестра си писа, а за мен не написа дори ред. Не искам много, поне в името ми да беше споменал.

- Недей да плачеш. – Каза Смъртта – Мишо е много зает. Но все пак държи на теб. Всъщност ти си този, който, въпреки че си католик, нито веднъж не почерпи Мишо със сладолед.

- Така е – призна си Краси и спря да плаче – Но го водих на кино.

- Да, наистина – каза Смъртта – Хайде да влизаме.

Свети Петър ги въведе в двора на голяма сграда.

- Знаете пътя – каза той на бившия папа и на Смъртта и се върна на столчето.

Изкачиха се с асансьора на най-горния етаж на сградата, където се намираше кабинета на Бог. Пред него имаше бюро, на което седяха мъж и жена.

- Това е секретарката Петка, а това е…

Но Краси познаваше мъжа:

- Пепи – извика той – Пепи Рашев!!!

- Краси! – Зарадва се Пепи, или поне така изглеждаше, той винаги изглежда щастлив – Ти си станал папа? Честито!

- Не очаквах да те видя тук. – призна си Краси – последното, което чух за теб е, че си станал последовател на сектата на Лимтюл Напътски.

- Да… - Пепи погледна незаличимия белег на ръката си - Но осъзнах грешката си и опитах да избягам. Останалите Влагабестци, обаче, ме откриха и ме убиха. Но поне си спечелих място в Рая. Сега обаче не може да се видите със Шефа, защото не е в много добро настроение. Ела да те разведа наоколо.

Краси, бившият папа и смъртта последваха Пепи. В коридора се разминаха с възрастен човек с метла.

- Това е Петър, чистачът. – осведоми ги Пепи.

Излязоха в градината. Там под едно дърво седеше човек и медитираше.

- Сигурно сте чували за Буда.

- Буда!? – Краси се сепна – Не идват ли само католиците в Рая?

- Не, разбира се. Всеки, който е живял праведно или е сътворил нещо, идва в Рая, дори и да е евреин.

- Защо казваш “дори”?

- Защото повечето евреи са осъдени да отидат в Ада. Знаеш, те опитаха да убият Исус. Опитаха не веднъж.

- Това звучи малко расистко… - каза Краси.

- Не е така – Пепи посочи един паметник, на който беше написано:

“И целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни.” Матей 27:25

- Май евреите сами са се прецакали. – Каза Краси. Тримата му спътници кимнаха в знак на съгласие. – Но евреите творци идват в Рая, нали?

- Освен Спилбърг. – каза Пепи.

- Защо?

- Заради Индиана Джоунс 4. – Отвърна Пепи. – Е, до тук се простират пределите на Рая. До нови срещи, Краси.

Пепи си замина, а Краси попита:

- Сега отиваме в Ада?

- Не – каза бившият папа – Първо ще минем през чистилището.

Хванаха се за мантията на Смъртта и тя ги отведе в огромно помещение, пълно с маси, на които седяха хора и чистеха чушки.

- Това е чистилището.

- Здравейте, всички!!! – поздрави ги някой. Краси погледна надолу и видя един мармот. – На какво дължим това посещение?

- Показваме на новия папа задгробния живот.

Краси се приближи до една от стените на чистилището и започна да разглежда дългия списък с имената на миналите оттам.

- Гумената чушка? – изненада се той – Чел съм за чушката.

- Да, - доприпка мармотът – беше много хубаво да имаме чушката тук, но тя си изтърпя наказанието и отиде в Рая.

- Краси – повика го Смъртта – по-добре да тръгваме, защото разказът започна да става много дълъг.

- Чао, мармот. – Каза Краси и се хвана за мантията на Смъртта, която ги понесе към Ада.

В ада беше горещо и миризливо. Земята беше напукана, небето беше от огън.

- Странно, - каза бившият папа и се огледа – Сатана трябваше да е тук. Обикновено не закъснява.

- Дяволът няма да дойде. – Каза един от многото хора осъдени да живеят в Ада.

- Защо – учуди се Краси.

- Вързан е. – Каза човекът. – Евреите извършиха преврат и превзеха Ада. Сега тук командва Кралят на евреите.

- Къде можем да се запознаем с него? – попита Смъртта.

- Следвайте пътя със сините тухли. – каза човекът и продължи да страда и да се разкайва за пропиления си живот.

Тримата тръгнаха по пътя. Скоро се озоваха пред огромен дворец с еврейска звезда отгоре.

- Това е нещо ново – каза бившият папа. Тримата влязоха в двореца.

- Добре дошли в Еврейското Кралство. – посрещна ги тъжен глас. От сенките излезе Хитлер. – Какво ще желаете?

- Търсим Краля на евреите. – Каза бившият папа.

- Вие не сте ли Хитлер? – попита Краси.

- Аз съм – каза Хитлер с наведена глава – осъдиха ме да слугувам на евреите цялата вечност. Последвайте ме. Ще ви заведа при Господаря на Пъкъла.

Хитлер ги поведе към огромна врата. С голямо усилие успя да я отвори. Краси и спътниците му влязоха в някаква зала. В края на залата имаше трон, а в него седеше човек. Когато се приближиха до човека, тримата ахнаха. Това беше Джордж Буш, който Гумената Чушка някога уби.

- Кои сте вие? – попита той.

- Аз съм бившият папа, а това е настоящият. С нас е и Смъртта, но нея я познаваш.

- Дошли сте в много подходящ ден. – Каза Буш – Днес планирам да превзема света.

Краси ахна. Другите двама обаче само се засмяха.

- Не можеш да направиш нищо, Буш. Знаеш, че си тук завинаги и не можеш да излезеш, освен ако не ползваш Смъртта, а тя няма да ти помогне никога.

- Така си мислех и аз. – Каза Буш – Обаче наскоро разбрах, че Ада има заден вход.

Сега беше ред на Краси да се изсмее.

- Глупости, заден вход.

Когато обаче видя сериозните изражения на спътниците си, разбра, че е избързал със смеха.

- Има ли заден вход за Ада? – попита той.

- Има - каза Смъртта. – Но не вярвам той да знае къде е.

- Обаче знам – каза Буш – задният вход на Ада се намира в НРО. Моят партньор на Земята ще го отвори и ние ще излезем.

- В Обеля!!! – Краси погледна бившия папа, който каза на Буш:

- Ние ще те спрем.

- Вие ще сте мъртви. Сега!

От сенките излязоха много евреи, които обградиха Краси и спътниците му. Те бяха въоръжени с пепси.

- Откъде в Ада има толкова пепси? – учуди се Краси.

- Така нареди Бог – каза Буш – Но Той не осъзна колко могъщо оръжие е пепси.

- Да бягаме! – викна бившият папа.

- Хванете ги – Викна Буш.

Отвсякъде заваля пепси. Евреите се спуснаха към тримата герои и хванаха бившия папа. Краси обаче успя да улови мантията на Смъртта.

- Бягайте – извика бившият папа. – Краси, натисни червения бутон!!!

Смъртта полетя над нов фонтан от пепси и двамата с Краси се измъкнаха невредими. Отново бяха в кабинета на папата.

- Те отвлякоха бившия папа. – заплака Краси.

- Чу го какво каза. Натисни червения бутон. Аз ще отида да съобщя в Рая.

Смъртта изчезна, а Краси влезе във ВЦДН. Поколеба се за момент, но все пак натисна червения бутон…

3019 година, Обеля, ВОИ

- … тогава Папа Краси натиснал червения бутон и в стаята се появили Съветът на Седмината. Обаче сега е късно. Ако искаш, ела утре и ще ти разкажа останалото.

Димчо беше много разочарован. – искаше да разбере какво се случило после.

- Ще дойда – обеща той – Къде е тоалетната? Колата ми дойде в повече.

Показаха му тоалетната. Той влезе, изпика се и пръдна. Чудите се, защо беше нужно да кажа, че е пръднал? Не беше нужно, обаче той наистина пръдна, а аз държа да бъда точен.

После Димчо се прибра и баща му го би, защото не казал къде отива и не си взел телефона. От този ден Димчо не излизаше никъде, без да е сигурен, че си е взел телефона.