Хората разказват какви ли не истории... и такива, каквито са чули от други, и действителни, в които са главни герои. На мене ми се ще да ви разкажа една история, която ми я бе споделил друг, но страшно ме впечатли, а защо... оставям на вас да прецените.
С него бяхме приятели от детинство. Неразделни, истински. Времето ни раздели. Един от нас попадна в друга държава, но каквото и да се случеше, въпреки разстоянията си давахме съвети. Те останаха трайни и полезни. Та Слави, така се казваше моят приятел от детските години, бе човек с разностранни интереси и многобройни хобита. Ако аз свирех на китара и пеех, той се потеше във физкултурния салон без да се оплаква. Много му се възхищавах и реших,, че трябва да тренирам борба. Слави реши да ми помогне и разговаря с треньора си да обърне внимание и на мене. И ето, че аз, музикантът, изнеженото момче с фини пръсти, влязох в салона за тренировки. На фона на всички останали си бях кльощав, дори слаботелесен, но моят приятел не преставаше да ме п ...