Площадът на малкия град е отрупан с мартеници. Повдига се мъглата, като прозрачна завеса.
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, продавачи на конци, здраве, късмет и безопасни игли! Толкова много хора, които искат да продават надежда! Човек може да си каже, кой ще изкупи всички тия мартеници? А? Нали? За какъв дявол са излезли да мръзнат навън жени, мъже, дори цели семейства? Колко са? Трийсет, четирийсет, не мога да ги преброя с точност, вероятно са петдесет и нагоре. И вместо общината да им плаща за храбростта, за изсмуканата от пръстите празничност, за най-големият парад на скъсаните джобове, те плащат на общината за няколко павета и въздух. Толкова е демократично, нали? Ето вижте ги! Продавачките са загърнати в шуби от втора, трета или четвърта употреба. Сигурно сте усещали, че понякога дори между парфюма не може ...