Парадоксите на Интуицията

( или не кратък трактат  в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7 

-    Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и  ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще видиш на живо, че казаното от мен за него не са само празни суперлативи. Томи всъщност е много, много хубав човек. Ама иначе и той си е малко като мен. 
-    Какъв?
-    Особняк! 
-    Особняк ли? Защо? Или по-скоро как по-точно?
-    Хората сборват доброто със злото. Да речем Любовта срещу Омразата. А пък при него се получи единоборство между Любовта и Обичта
-    Виж ти! Не ми ясна тази борба. Да не би това да е отново някакво си твое ПИ?!
-    Нещо такова! ПИ във формата на световно класическия Любовен триъгълник! 
-    ПИ в Триъгълник Любовен?! Проблем почти дълговековен! За тишина в залата ще помоля! – вдигам двете си ръце нагоре аз – Може би по таз’ странната дилема, бай Курти нова тема ще поема…
-    Не е нова! Аз нали на времето ти бях обещал да си помисля за Любовните триъгълници. 
-    Вярно! Обеща! Ма после бая за твърде дълго тихичко си замълча. 
-    Така си е! Но да ти кажа сторих го аз това мислене. И вече даже имам що годе теоретична концепция по въпроса. Е! Има още какво да се доизкусурява по нея… Амааа… Почти е готова…
-    Ахаа… Казваш може и да натаманяваш това онова в движение…
-    Нещо такова! Също като студент. Дето не си си изчел всичките въпроси от конспекта. И на изпита си ги уйдордисваш от смукане на пръсти понякога нещата…
-    Ахааа…! Но ти сега си фърси - подготвил си се… ама донякъде!
-    Така си е. Подготвих се. И то сериозно… Но все пак дето казах си е като преди – донякъде е…
-    А такааа…! Ха сега да ми паднеш пък ти на мен. Аз да те поизпитвам малко. Все ти на професор се правиш…
-    Може. Не възразявам – усмихва ми се бай Курти - Почвай да питаш. Че да видим какво ще се получи с моето уйдурдисване.
-    Добре започвам! Кажете моля Ви колега, къде в тази класика с онзи особения Любовен триъгълник Вие я виждате Любовта? Нали колега за него и за нея Сте работили във Вашата прословута дисертация. 
-    Точно така – за него Триъгълника. И за нея Любовта и Обичта разсъждавах…! 
-     Че къде тогава колега там в онова триъгълното пространство е борбата между тези две Богоизбрани добродетеля? 
-    Хубаво го каза това Малдеж. А какво най те интересува?
-    Би ми било интересно от академична гледна точка, да ме осветлите колега малко по от близо  по въпроса. Особено и по-конкретно за триъгълния случай на лицето Томи? 
-    Нямате проблем колега  - веднага влиза в шегата ми бай Курти - Но щом от този ракурс на триъгълност ще разглеждаме нещата… То тогава ще се наложи малко по-силно и малко по-насочено да включа слънчевите светлинки на триъгълното Ви мислене колега. 
-    Ехаа! – пляскам на момента с ръце аз - Триъгълно мислене ли? За такова аз не знам. За квадратна глава съм чувал… Ама за триъгълно мисленеее… - и започвам да се вайкам, но като го виждам как важнически вдига рамене, смирено навеждам глава и го подканям – Добре, добре, колега! Включвайте ги тогава тези Вашите триъгълни осветления! Готов съм за уйдордисаната ви концептуалност! 
-    Благодаря за така предоставената ми възможност колега… - продължава в същия стил бай Курти, но после отведнъж спира да театралничи и подхваща по-сериозно - Виж сега Младеж… Всяка една любовна връзка, в много от случаите, започва най-често от момента, в който само единият е влюбен. 
-    Добре! Като за начало приемаме варианта… Че влюбването в мига първи е едностранно… Или е едностранен акт! И?
-    И! В началото емоцията си е само от първо лице единствено число. Дето му казваме - Аз съм.
-    Така си е! Но пък страшно готино е, ако в моментът един такъв звънчев „Аз съм“ се превърне изневиделица в един по-така Дует слънчев. И то от емоцията трептяща в  едното му сърце … Премине в емоции туптящи най-малко на подобни две. И от порядъкът не какъв да е! А именно в акорд резонансен на спрежението Ние сме. Което точно си еее… Множественото  число на Лицето второ. И то от хубаво по-хубаво ще да е ако преходът от Аз съм в Ние сме - се случи във време кратко. И то от скоро по-скоро… - започвам аз някаква си нескопосна римувана импровизация, но той ме прекъсва.
-    Именно! Млади ми поете! Римувка хубава тук ти сплете. Но твърде  е тя далече. Че дори и извън е доста от темите от нас подети. Щото ако помните колега лириката Ви бе за влюбените състояния. 
-    Ми то ние, не ли за тях си говорим? Тука и сега?!
-    Не точно! – подсмихва ми се стареца и връщайки ми втори път жеста с римуването казва - Щото тук думанката нашата една… е не за друго… А за триъгълниците във Любовта. Пък то триъгълниците… Те по-скоро се появяват в казионно-сериозните… Или още в официозно-брачните връзки. И там май в повечето случаи нещата са силно подчинени не толкова на момента звънчев! Или пък на лъчът любовно слънчев! 
-    Ми на какво? – питам учудено, но моя събеседник без никакво предупреждение ме приземява в твърдия грапав коловоз на досадната проза - с думите: 
-    По-скоро Младеж, тези неща, за които аз говоря са по-подвластни на дълбоките колебания във времето. 
-    Колебанията във времето ли? Яяя?- и му правя традиционния наш реверанс, допълвайки - Или по-така казано? – при което той на момента реагира с усмивка на лице отговаряйки ми: 
-    Или като примерно например… Всяка семейна Обич е подложена на динамично потъващо-изплуващи, двустранно-едностранни, компромисни взаимоотношения.
-    Ахааа…! Плаващо едностранно-двустранни? Бреййй! Това ли ти е то точното казване. Бреййй! 
-    Това!
-    Че то това направо асоциации за някакъв удавник буди. Пък и като цяло много потъващо-абстрактни са ти визиите за семейния живот бе колега Курти? Не мислите ли? 
-    Мисля си аз амааа… - клати многозначително глава стареца - На мен Младеж нещо съвсем друго около Любовните триъгълници по принцип ми е много по-интересно от потъването и изплуването.
-    Казвай да го чуя това интересното! Стига и то да не е нагълтало вода в някой от потъванията си. 
-    Ами например, че когато човек е изправен пред две злини… Той в повечето случаи чрез Директната си Интуиция, се опитва да избере по-малката. 
-    Ееее! – шумно изпускам въздух през устата си и се правя на дълбоко възмутен - Нищо не ми каза ти сега! Това последното… някаква Архимедова Еврика за разплисканата му от ваната топла вода ли беше. Или реторичен проблясък, че колелото когато се търкаля всъщност се върти?
-    Ами да! Всъщност исках да кажа, че когато иде реч за злини освен, че човек избира по-малката, то той почти никога не пропуска възможността, да се отърве от по-голямата. 
-    Айде още една галактико-космическа Еврика?! – свъсвам вежди аз и започвам театрално да откровенича - Да ти призная Бай Курти оставам разочарован.
-    От какво?
-    Очаквах повече засуканост. Особено пък точно в така шумно декларираните ти заявки за концепции около Любовните триъгълници. Ама до тук само едни семпли разсъждения чувам. 
-    Че какво ми е на разсъжденията?
-    Ами много нормално си е то това, за което ти сега тука ми говориш! Я се стегни. И ми кажи нещо по-така. Нещо по по твоему. Нещо по-посукано терминологично. Или поне нещо по ала-академично - започвам да го нахъсвам аз и отново влизам в ролята си на професора – Ще помоля ако може нещо по не разбираемо да ми обясните колега Кръстословица. Или ако нямате възможността да ми го разясните… То тогава ми го представете като конкретен случай колега. 
-    Именно колега! Нормално, обикновено и тривиално разбираемо си е всичко – започва в началото с равен тон бай Курти и аз си мисля че ми влиза в шегата, в един момент обаче той отсича - Но това разбираемото е само за злините! – отново спира за кратко той, заглежда се, както си прави по принцип и без изобщо да обръща внимание на моите язвителни закачки - Но пък вижте! Обраното никак не е толкова нормално господин професор. Нито пък е толкова обикновено и разбираемо. Даже и повече от на обратно е! Бая си е засукано. Особено в Любовните триъгълници за които говорим сега.
-    Кое, кога или какво, като за обратно посукване имате колега Вие в предвид? 
-    От типа на стереометричното посукване си мисля че е…
-    Ахаа - прекъсвам го аз – Тогава когато Любовта е на срещуположния ъгъл на Доброто в триъгълника… Или тогава когато Любовта е на прилежащия му ъгъл? Това ли имате в предвид колега? Или може би ако е някъде около правите ъгли на височината в триъгълника?
-    Не! Сега не става въпрос за прилежание и срещуположност…
-    Ми за кое?
-    За това и за тогава Младеж, когато си изправен пред две добрини… Или пък пред две хубавости! Както и пред две Любови – отсича стареца и изведнъж отново потъва в някакво моментно вглъбение, явно търсейки допълнителни аргументи за уйдордисване по темата.
-    Така и? Ама казвай де! Къде се отнесе пак? - пресиращо го подканвам аз, а той едва ли не се стряска и продължава отведнъж:
-    Та тогава пак по интуиция се опитваш да избереш по-силната добрина. Или по-голямата хубавост. Или по-голямата Любов нооо…  –  и с това си дълго и дълбоко „О“ моя събеседник отново пропада някъде в спираловидните си замислесности, секунда след което ме поглежда виновно и с детинска безпомощност пита ни в клин ни в ръкав - Нали така? 
-    Ха! И какво е сега това: „Нали така“? Бай Курти - ти какво?! Като си мислиш нещо на ум да не си въобразяваш, че и аз мога да го чуя?
-    То вярно, че няма как да ми чуеш мислите… Виж сега Младеж. За разлика от примера с лошото, хората не винаги се опитват да се отърват от по-малката и по-слабата добрина. Когато имат такъв двустранен избор ми е мисълта – завършва си мисълта той и ми се усмихва бодро, бодро. 
-    И какво от това?
-    Ама как какво от това? – повече от победоносно пита той - Явно на много хора попаднали в такива изборни дилеми както беше при Томи… Тогава вече им е повече от трудно с раздялата... искам да кажа да се разделят! 
-    Да се разделят ли?- прекъсвам го аз - С кого? Или с какво?
-    С някое от онези по-малки добри неща.  
-    Ахааа…! И?
-    И поради тази пустата им алчност към добротата и любовта… Всеки простосмъртен подсъзнателно се опитват да носи две добрини или две Любови под една мишница. 
-    Ахааа… Ясно! Пък те понеже Любовите са топчести растения като дините. И това упражнение при хората с по-скромни душевни мишници им се явява трудничко – опитвам се със закачка да му вляза в мисълта и подпитвам  – Така ли? – и като виждам, как той доволно ми кима с глава отново питам – Добре! Ама сега това аз как да го свържа с Любовта на твоя Томи. Или пък с Любовните триъгълници, като триъгълно любовно явление от световен порядък? 
-    Именно! – повдига показалец пред носа си бай Курти и отново отсвирвайки  с неглиже усмивка последния ми въпрос мъдро заключава - Мисля си още Младеж, как това понякога е най-точната предпоставка за образуването му.  
-    На кое? – питам глуповато аз, но го виждам как ми прави триъгълник с пръстите на двете си ръце и тутакси ми хрумва нова закачка - Ама я чакай, чакай! Я, е остави тази твоята предпоставка сега! 
-    Защо?
-    Как защо? Защото то нали там при триъгълниците всъщност я няма Архимедовата константа? И ти сега като ми направи това триъгълниче с пръстите си знаеш ли колко дълбоко ме заинтригува… Ама с нещо друго… 
-    Какво друго? Младеж ние нали за Любовните триъгълници си говорим сега… Пък те триъгълниците освен оня Бермудския няма как да са дълбоки… Щото по презумция са двумерни фигури…
-    Така така…! Ама мен само преди миг ме прониза друг един въпрос… - млъквам за момент и го поглеждам лукаво.
-    Давай го да го чуя този мигновен въпрос Младеж! – моли в повелително наклонение стареца, а аз отново започвам да важнича, като професор пред студентска аудитория и питам.
-    Я ми отговорете колега Кръстословица!  Чрез кое действие чрез коя компонента на Любовния триъгълник, Вие бихте получили Любовта? 
-    Какво имаш в предвид Младеж?
-    Питам чрез синуса от мозъчните мишници на алчния за добрини човек ли ще се получи Любовта или чрез лимесът от самите добрини с които тангентира? 
-    Неее… Мишците душевни нямата нищо общо тук. Съвсем по друг начин стоят нещата в Любовните триъгълници…
-    Тъй лиии…? Ахааа… ! Не е казвате като при Любовта в сферите. Или пък както ми обяснявахте по-преди там за Паисий и Томи дето били някъде си по различните височини на овалите в потоците от хълмисто време.
-    Не! Не е!
-    Ахаа. Ясно! Не било! - усмихвам му се аз, но ми хрумва нова глупост и отново го подкачам, уж опитвайки се да гадая на глас - Ааа… да не би да е от това, че котангесът от правия ъгъл в тъпоъгълния триъгълник да прави Любов? Или пък не! Може би по-скоро косинусът от тъпия ъгъл в остроъгълния триъгълник да прави Обич? 
-    И защо пък от тези действия да се получават тези чувства и емоции? – пита учудено стареца.
-    Как защо? Защото си мисля, как е също с това което Вие колега твърдяхте
-    Кое Младеж? – не успява да прихване мисълта ми бай Курти
-    Исках да кажа че това нещо наречено Любов го прави мистичната константа Пи в окръжността? Затова! 
-    Да бе как така?! – малко е засегнат бай Курти и сякаш за миг забравя, че аз съм професора в играта, която играехме до сега и ми се обръща към мен малко строснато - Я и ти! Младеж! Какви ми ги говориш ти сега!? Прав ъгъл в тъпоъгълен триъгълник. И тъп ъгъл в остроъгълен триъгълник. Няма такова нещо. Пък и от къде на къде в триъгълниците π (Пи)? Няма π (Пи) в триъгълниците. Това твоето си е пълно математическо невежество!  
-    Да бе невежество. Ми тогавааа…? От къде тази Любов в триъгълника? Щото от така изнесените от Вас колега разсъждения… - връщам го пак в ролята на студент аз -  На мен друг начин за получаване на Любов в геометрията освен π (Пи) към този момент не ми е известен… Щото пък тя Геометричната Любов нали според изказването на Архимед била теорема нуждаеща се от ежедневно доказване… Пък на мен честно казано други доказателства освен Питагоровата теорема не ми идват на ум.
-    Да! Но мен колега ми идват. Защото има едни други константности, които достатъчно много доближават Триъгълникът като геометрична фигура до любовните взаимоотношения. И още и до обичните битиета на хората.
-    Опалааа! Обични битиета! Ха така! Да си додем казваш на константната думата. И кои са тез константности в нашите битиета? Като примерно например?
-    Като примерно например в триъгълниците винаги има по три ъгъла. И по три страни. И три върха има също. Което е много близко до Любовта особено що касае същността и като ситуация.
-    Ахаа…! Е! И аз пък какво ли питам?! Сега Любовта от емоционална диня под душевната мишница на влюбения, изведнъж се превърна в същностна ситуация.
-    Амиии… - вдига рамене бай Курти.
-    Ама да де! И аз какво ли съм се разумувал… То основното съдържимо в динята нали си е водата. А нали според онзи Метача…! Водата си приличаше много с Любовта! Пък то и там при това прозаичното H2O нали имаше няколко на брой специфични константни закономерности. Като например, че водата е мокра. 
-    Мокра! Браво Младеж! Именно! Точно в тази си несвойствена мокра константност е и допирната точка на Водата до Любовните триъгълници?!
-    Така ли! И как е така! Май не Ви разбирам колега. И в ролята на Професор и извън нея наистина не Ви разбирам колега.
-     Е как де господин професоре… - поглеждаме почти учудено бай Курти – Елементарно е! 
-    Добре! Елементарно е! Но все пак да ми кажете, как е като примерно например!
-    Като на пример имаме трима човека. Примерно два мъжки водородни атома „H“ и един женски кислороден „O“. Или обратното! Два женски „Н“ с един мъжки „О“. В следствие на което се получава световно известно H2O. И але-хоп! Появява се онзи любовен триптих с три точки във всеки връх. С педантично специфичния ъгъл от невероятно устойчивите 104,5 градуса между двата еднотипни атома. И то обгърнат от втечнени емоции и чувства като Любов и Обич. Или от особено влажното внимание на всеки влюбен или обичащ.  
-    И какво сега!? Май без време подмокрихме Любовния триъгълник? 
-    Именно! – усмихва ми се утвърдително бай Курти.
-    Това – ясно! Че ще ми кажеш: „Именно!“ – подкачам го аз -  Ама като го няма Лудолфовото число...! Къде му е толкова интересното? И къде е това в триъгълника, което му е близкото до Любовта? Щото ти нали започна да говориш в началото за Томи. И за най-голямата му любов в живота? Близкото в цялата тази ситуация тук - кое е?
-    Е как кое му е близкото. Близкото е че тук отново имаме Парадокс на Интуицията.
-    Е!Е!Е! То и това според всичко, което сме си говорили с теб също е ясно! Ама къде го той-парадокса бай Курти? Не го виждам аз.
-    Парадоксът е в това че е публична тайна, как любовните триъгълници са повсеместно заклеймявани. 
-    Заклеймявани ли?
-    Ами да! Като най-коварните! Най-неприятните! И най-разтърсващите човешки взаимоотношения. И още като най-вредящи за Любовта на едно семейство. И за обществото също.
-    И какво?
-    Е как какво? Всичко това е толкова многократно компрометирано, коментирано и безкрайно и досадно тиражирано! 
-    Знам! Аз питам  друго! Защо и тук парадокс някакъв да има? 
-    Така де! Ще обясня! – засуетява се нещо с обяснението си стареца. 
-    Обясни де! – подсмихвам му се аз, защото го виждам че се суети – Или пак сега на момента ще си го измисляш…
-    Не точно че сега го измислям ами по-скоро като идея го имам, но в думички трябва да облека мисълта. 
-    Давай! Вкарвай я мисълта в пробната и започвай да и надяваш словесните одежди… - смея се с глас на признанието му аз.
-    Смееш се ти, но то това за Любовния триъгълник е само коментирано. И тиражирано. Но ми се струва, че е и доста умишлено и доста по църковно дирижирано. Поне относно компрометирането му – почти смутолевя бай Курти и отново поглежда притеснено ту на ляво ту на дясно. 
-    Къде там! – питам аз саркастично и демонстративно и аз се оглеждам наоколо.
-    Умувам дали е само проблем? Или има и друга страна, която умишлено и целенасочено се пропуска. Имам в предвид с тази масова нагласа. Че уж всичко е много мокро, вредно, безкрайно неприятно и болезнено разкъсващо. 
-    А то как е според теб?
-    Някак си по-инак е според мен сякаш! 
-    И защо?
-    Защото остава открит и още един много важен въпрос.
-    И още един освен оня първия от преди малко ли?! Кой той? За острите ъгли на H2O– то ли пак ще си говорим. Или за това колко е мокра в централната средна част на Любовните триъгълници?
-    Не! Друго е! Интересното е как и защо непрестанно и повсеместно се срещат тези триъгълници по земята? И как и защо някой семейства дълги години остават стабилни въпреки съществуването му. 
-    Интересното ми се изясни – но така и не чух въпроса!
-    Че въпроса ми е! Това не е ли всъщност в следствие именно на една друга причина? 
-    Коя друга?
-    Друга различна от прословутата разюздана виновност от страна на този или от постъпките на онзи, както всъщност се твърди?
-    Тъй! Тъй! Ама коя е тя? Таз другата причина?
-    Ами например причината за това му съществуване да е точно в това, че  триъгълника като формация от точки и отсечки е най-стабилната двумерна фигура изучавана в Евклидовата геометрията. 
-    Айде пак при пра дядо ми Евклид ме прати! Добре! Ма чакай! Най-стабилната ли каза? Това пък за триъгълника, аз за пръв път го чувам. 
-    Ти за пръв път го чуваш, но не и аз. И си е точно така.
-    Добре даже и да приема казаното като вярно… Това за стабилността може и да е истина. Може и да е валидно. Но само за геометрията. Защото имено тя се занимава с фигури, а не с човешки взаимоотношения. Още по-малко пък конкретно със семейни или партньорски.
-    Дааа…  –  отново небрежно пропуска бай Курти моята забележка покрай ушите си все едно нищо не съм му казал и продължава да си умува на глас – Младеж представи си например, че си си направил триъгълник от летвички. Представи ли си го? – пита той, поглеждайки към мен с усмивка и продължава в привичния си за него непокистов тон – Ако си успял с представянето, после си представи още и как тези летвички ги свързваш с подвижни снадки по върховете… Нещо да речем, като подобно на старите дърводелски сгъваеми метри. Знаеш ли ги?
-    Да! Знам ги! Чичото на баща ми има такъв. И за нищо на света не иска да чуе за ролетка – отговарям му аз и го виждам, как той с палците и показалците на двете си ръце прави пред очите ми триъгълник – Добре виждам ти фигурката. Даже и си го представих. Че дори и ги свързах подвижно тези твои летвички. И какво? 
-    Ами помисли! – почти ми заповядва стареца, а на лицето му грейва усмивка на млад откривател пред поредното велико откритие – От който и ъгъл или страна да подбутнеш един такъв подвижно свързан триъгълник - и демонстративно започва да криви пръсти във въздуха, продължавайки с обясненията -  той променя формата и комбинацията на ъглите си. Разбра ли ме?
-    Да! Така! И?
-    Не „И“ а, Но!
-    Добре „Но“! И какво като е „Но“?
-    Но и същевременно винаги си остава триъгълник. Нали така? 
-    Нали така! – усмихвам му се и аз – И после?
-    И после има също – да! Защото колкото и както и да променяш дължината на трите летвички, свържеш ли ги във фигура - то тя винаги ще си бъде триъгълник. 
-    Еее…! Ама то и това е от ясно по-ясно. Няма как с три летвички да направиш четририъгълник или петоъгълник. Още по малко пък кръг. Айде сега – възнегодувам аз - Това си е кръстословица за предучилищната. И сина ще реши една такава твоя семантична гатанка. Само дето не виждам до момента къде всъщност е парадокса? Още по-малко пък къде изобщо може да е скрита Любовта.
-    Та с две думиии… – отново с разсеяно поклащане на главата старецът пропуска моите забележки и продължава да си философства -  Промените в параметрите на съставните му части, не са в състояние по никакъв начин да променят изконните правила и закони, на които тази фигура се подчинява в геометрията. 
-    Тъй! И какво от туй? – питам аз и се оглеждам нехайно, опитвайки се да имитирам неговата творческа разсеяност – Това какво касае семейната чест? Любовта? Томи? И константите?
-    Как какво? Мисля си, как това е същото и при човешките взаимоотношения. Особено ако тези отношения са затворени между трима човека.
-    Че какво пък винаги да им е същото? -  продължавам упорито да се правя на инфант от занималнята в трети клас аз.
-     Ами виж сега Младеж! –  подхваща отново стареца явно засегнат от това, че толкова дълго ми говори, а все още остава неразбран - Винаги сборът от трите ъгъла, в който и да е триъгълник е равен на 180 градуса. 
-    Така! Съгласих се! И после!
-    При което ако си попаднал в Любовен триъгълник - ти винаги си в единия от неговите ъгли. А другите две персони са в другите два. И в зависимост от това какъв е ъгълът на собственото ти отношение към самия тебе си... И разбира се какъв е ъгълът на отношението ти към другите двама… Съответно триъгълниците биват тъпоъгълни, остроъгълни, правоъгълни, разностранни, равнобедрени илиии… 
-    Да де… Или равностранни – допълвам го аз, прекъсвайки обстойно обстоятелствените му геометрични доводи и продължавам с моето кратко - Яснооо! 
-    Именно - ясно! Та точно там около вида и ъглите на съответния специфичен триъгълник, започва огромната проблема на човешката дилема? – имитира той моите моменти стихоплетни изблици и ме поглежда хитричко, а аз се опитвам да не му оставам длъжен: 
-    Ахаа… И какво казваш ти сега? Двоумене голямо пада бъдева? Попаднеш ли в такъв триъгълник Любовен… Стоиш си и се чудиш с притеснение към кой човек с какъв ъгъл да си като отношение. В тоз тристранен ънклав съдбовен… Твоя личен ъгъл дали да бъде тъп, остър или прав?
-    Именно! Ама май не е само двоумене. Ми си е по-скоро чисто триумене.
-    Що пък три? Нали във всеки триъгълник освен твоя личен ъгъл винаги и всякога имало само още по два?
-    Именно – да! За триъгълника те са само още два. Но това е в триъгълника извън тебе. А за оня вътре в тебе си… 
-    Какво за вътре в мене си?
-    Как какво? В такива ситуации човек започва да се бори, за това да не бъде разкъсан от разнопосочността, в която го разпъват ограниченията на разума, порива на сърцето и  зовът на душата му. Защото тези последните три от своя страна образуват един друг вътрешен триъгълник - точна проекция на онзи външния с хората участници в триадата.
-    Ахаа! Ясно! Пак опряхме до мокрото. Орел, рак и щука от вътре?! Щука, рак и орел от вън!? Така ли? А бай Курти?
-    Именно! Или по друг начин казано Тупиков кръстопът.
-    Е!Е!Е! Хайде сега пак - ново двайсет! Как пък така?! Де го като логика триъгълника? Де го като геометрия кръстопътя? И още повече пък хем и тупиков, хем кръстопът?
-    Е ти на Т образно кръстовище не си ли попадал?
-    Попадал съм. Но изобщо не виждам връзката. За Томи и Любовния триъгълник си говорим. Нали не си забравил? Не се препираме тук двамата за трафика на петолъчката около Сливен.

-    Разбира се че не съм забравил – вдига учудено рамене моя събеседник –  И да! Има връзка!
-    Добре де! Има та има! Дай да я видя! 
-    Ето ти я като примерно например! – прави той вече установената ни пантомима при пояснения и продължава - Идваш си значи Младеж от някъде по главен път. И изведнъж опаляяя… А тя посоката, която е направо вече от тук натам я няма. Ама никаква я няма. Можеш да завиеш само на ляво, или надясно. 
-    Така де! Нали казахме не е триъгълник – тупик „Т – е ” образно кръстовище е! И какво от това?
-    Е как какво от това? Ако приемем, че посоката от която идваш е тази на трезвия ти разум, който иска да те води направо става онова за което ти говоря?! 
-    Кое бай Курти!
-    Това че в повечето случаи разумът ти навлиза в една особена дилемата на главния път в живота ти. И попадайки в този тупиков кръстопът тооо… 
-    Иии какво ми пука на мен за капризите на Разума ми… – прекъсвам го неджентълменски аз – Или пък какво му пука от това на Разума ми за мен? Ще се справи! Нали за това е Разум!
-    Ами за теб не съм сигурен. Но по принцип може би на Разума ти му пука от това, че най-характерното при този тип кръстовища е, как едната посока води към Обичта на Душата ти. А другата към Любовта на Сърцето ти. 
-    И?!
-    Иии… иди че разбери на къде да завиеш. Та Томи явно след като е разбрал за болестта на Гергана е излезнал точно на един такъв тупик. Иии… просто е завил там на където му е прошепнало Сърцето. Към Любовта на живот му. 
-    Ахааа! Разбрах! Скара ли са се с Разума си! Добре! Значи бай Курти след дългото умуване и смукане от пръстите на какви ли не разливания най-сетне да си дойдем на тематиката – почесвам се аз по ухото, но замисляйки се по-надълбоко сякаш се съгласявам донякъде със стареца и клатя съпричастнически глава - Е така, така… Май това за тупика е най-точно казано. Поне за неговата ситуация. Само че да оставиш майката на трите си деца не просто заради жена... А трайно да оставиш обичта си на страна… И то не за друго - ами заради Любовта. Това точно като се замисля не много хора го правят или го имат за разумно - а бай Курти? – спирам малко след въпроса си аз, но без да се бавя започвам да си разсъждавам на глас - То вярно! Всеки един от нас изоставя до някъде Обичта си. Да речем към родители, брат или сестра, или роден дом. Но хайде то е в името на това да се впусне свободно в буйните потоци на Любовта. Но все пак си мисля - това последното което казах е в рамките на нормалното. А точно неговото малко ми е към – едва ли от към разумност. 
-    Именно! Само дето при него ПИ идва от това, че той оставя не дома на родителите си, а собствения… За да се отдаде на Любовта. 
-    Еее ама то вярно не на коя да е Любов – започвам сякаш да се колебая дали да не мина от  нонсенс позиция в консесусна, но пък отвътре нещо ме гъделичка да продължа да го предизвиквам – Ама ти нали твърдиш, как го е направил за Любовта на живота си. Което вече може да се предполага е съвсем друга работа.
-    Именно! И аз така мисля Младеж! И като се има предвид, че когато това е станало…. И как на тяхната възраст… Хе хе хе! – захихиква на глас, смопрекъсвайки се на момента бай Курти – Ама как само прозвуча тази синтагма! А Младеж !? Хе, хе, хе! Тяхната възраст! Хе, хе, хе! Особено пък в моята дядовска уста…  Хе хе хе –  разсмива се този път силно, жлъчно и самокритично бай Курти и сам се сочи с пръст в гърдите - Ще кажеш, че аз съм на някоя си друга възраст! - после в миг прибира гримасата си тип застаряващ коцкар, лицето му се изпълва с лъчезарността на млад левент ерген, отиващ към изгората си, поглажда се многозначително по главата и продължава - Та исках да ти кажа Младеж, как на нашата възраст сексът не е главен движещ фактор. Имам в предвид за това в коя посока да завиеш при едно такова кръстовище. И тука има още нещо интересно свързано с триъгълника.
-    Кое то?
-    Ами нали казахме, как винаги трите ъгъла образуват 180 градуса. 
-    Така е! Да! И какво? 
-    Ами виж Младеж! Ха кажи какво се получава ако деформираме триъгълника, натискайки единия ъгъл по протежение на апотемата му така, че той да се разлее или разтвори до пълните 180 градуса върху едната страна. Която да речем, сме приели за негова основа?  - поглежда ме стареца и в мига, в който аз си отварям устата за отговор, той вдига показалец към небето и ме секва с пояснение -  Нооо… при изричното условие, че запазим като червени отметки трите точки от трите му върха.
-    Ами какво се получвааа…? Какво се получаваа…? – започвам мислено да си представям геометричната му задача аз и същевременно да търся отговора - Получава се права линия бай Курти! Или - не! По-скоро отсечка. С три червени точки на нея. Двете са в двата края на отсечката. А едната е в средната зона или по-точно казано някъде между крайните две. 
-    Именно! – усмихва ми се одобрително бай Курти – Браво Младеж!
-    И какво от това?  
-    Виж сега! Ако приемем, как ти си тази точка, дето е по средата между крайните двете… - спира за секунда бай Курти и после пита - Представили си се там?
-    Да там съм вече! И какво?
-    Сега нека приемем, как ти много искаш да се обърнеш с цяло тяло и лице към едната точка… И то изцяло! Тогава какво става?
-    Ами как какво става? Загърбваш изцяло другата.
-    Именно! Загърбваш изцяло другата. А ако на всяка от другите две точките поставим хора?
-    Какво тогава? – питам с недоумение аз.
-    Тогава ако ти Младеж седиш върху средната точка проекция на апотемата няма как едновременно и  тримата човека от трите точки в едната права да сте обърнати с лице един към друг. 
-    Така е – да! Всеки от нас има само по едно лице и по един гръб разположени на противоположните страни на тялото ни. Няма как – опредено! И какво?
-    А ако искаш да се извърнеш лице от човека от точка А и да се обърнеш към лицето на този от точка Б, която е от към гърба ти? Какво правиш ти тогава? 
-    Ами какво правя? Завъртам се на 180 градуса. 
-    Ето видя ли, как тези 180 градуса за които преди малко говорихме, че са константни за триъгълника изведнъж се втурват в живота ти. Гледаш ли към единия - изцяло загърбваш другия. Ако пък гледаш към другия, то на 180 градуса изцяло загърбваш първия.
-    Е то и това си е пределно ясно.
-    Вярно че е ясно. А ясно ли ти е, че ако не искаш да се връткаш всеки път на тези 180 градуса, за да си лице с лице с двамата човека застанали в края на отсечката - какво трябва да направиш?
-    Ами да! Трябва да се отместя малко в страни от тази права на която стоим тримата. Заставам в една друга по-странична точка. И то така, че да мога в един и същи момент да виждам другите двама.
-    Именно! Видя ли? Ето точно тогава. И точно така се получава Любовния триъгълник. Защото само когато си в страни от тази любовно-семейна права, тогава и само тогава виждаш другите двете точки или другите две лица едновременно. Но това дава възможност не само на теб. Това прави възможно и другите двама да не ти гледат гърба. А и те двамата едновременно също могат да ти виждат лицето. 
-    Така! Така!
-    И си мисля точно тука е Парадокса в Интуицията. Как човек, бягайки от онези връткащите се 180 градуса е принуден да си създаде фигурата Любовен триъгълник. В която обаче правилата на трите точки отново и непреодолимо го свързват точно със същите тези 180 градуса от правата линия. Или по друг начин казано, това за мен означава, че тупик кръстовищата много ми приличат на любовните триъгълници – спира за миг да си поеме дъх стареца и ме поглежда някак си целомъдрено право в очите. 
-    Хайде пак хвърли на масата нов двайстак. Какво е сега това тупик кръстовище? – питам аз обаче Стареца сякаш не ме чува и си продължава мисълта 
-     Ама то именно и на ей на товааа… Ей на това най-много му се възхищавам в личен план на Томата. 
-    На кое? 
-    Че е намерил сила да развали любовния триъгълни сплесквайки го по апотемата до права линия с три точки. 
-    И какво пък толкова му е героичното на туй сплескване?
-    Това, че е избрал по-силно желаната от него посока в тупик кръстовището на живота си. За това му се възхищавам. А не за това че е оставил жена си. Защото кой съм аз, че да му казвам какво и как да прави? Не, не не! Не съм аз факторът, който ще му бъде съдник, или адвокат-оправдатор. Да речем за това, което като цяло  е направил или прави в живота си. И с живота си. Но от друга страна пък точно аз мога да го разбера изцяло. 
-    Така ли? Изцяло казваш? – чудя се фиктивно аз защото съзирам, как отново ми се отдава шанс  да се позаяждам на темата и питам с провокативен тон – Иии… Как така пък чак изцяло?
-    Именно изцяло. Защото аз вече знам, как приоритетите към позитивните ни чувства понякога са подвластни на нещо друго. И то това друго не винаги и не точно е човешкия ни разум.
-    Ами?
-    Ами в такива случаи ние сме подвластни именно на Парадоксите в Интуицията ни.    
-    Ахаа… Еее не може ли по-простичко да се каже, как в една дълготрайна връзка на някой хора започва нещо да им липсва.
-    Именно! Липсва им! И точно поради това си мисля и другото – вдига показалец пред носа си моя събеседник и замълчава. 
-    Кое? – подканям го аз.
-    Че този тип разпадащи се семейни връзки дължат нестабилността си именно на появата на един строго специфичен Парадокс на Интуицията. Него аз съм го нарекъл ОХД на СС от ТЕН 
-    И какво значи тази сложна абревиатурна триада на чист български език?
-    Това значи Остър Хроничен Дефицит на Семейна Съпричастност предизвикан от Топлинно Емоционална Недостатъчност.
-    Ехааа… Бай Курти това сега ПИ ли е? Или е някаква иновационна диагноза разглеждаща заболеваемост при валенциите на семейните връзки в световен мащаб?
-     Е! Знам ли и аз?! Ама ти Младеж както искаш така го приеми. Може като диагнозова ПИ! Може и като определение за липсата на чистата воля за Любов!
-    Ясноо! Определение за липси някакви си. Ааа… Чакай! Чакай! Воля за Любов ли каза! Ааа… Не, не, не!
-    Какво не? – пита учудено стареца.
-    Чакай! Чакай! Чакай сега бай Курти! Ама то нали за Любовта преди време ти каза, че била логически непостроима емоция. Също като числото π (Пи). Сега какви такива ми ги говориш тука. Какви са тези нови семантични гатанки. И защо изобщо ми ги пробутващ сега? 
-    Кое ти пробутвам Младеж?
-    Туй за чистата воля за Любов? Няма според мен такова нещо. Пък и според твоите твърдения и определения си мисля - също е изключено. 
-    Какво е изключено?!
-    Може с воля да се откажеш от любов. Но да си налагаш с воля да обичаш някогооо… Такова нещо няма…
-    Ти нали имаш умна машинка? Питай нея. 
-    Ще я питам Бай Курти! Тъй да знаеш – отговарям аз, вадя си телефона и демонстративно изписвам в браузера Воля за любов, а той се усмихва загадъчно и ме насърчава:
-    Добре де! Питай я! И ако има нещо да ми го покажеш ей! Да не го къташ  – и докато аз се ровичкам и браузера той си мърмори -  Сещам се, че на времето имаше български филм със заглавие Да обичаш на инат. Ама може и нещо за Воля за любов да има - вече и сега. 
-    Мдааа… Вярно казваш има такъв филм… Ооо! Да! Има тука някакво стихотворение с подобно заглавие и два колажа.
-    Еее… колажите на това светлото едва ли ще ги видя. Я дай стихотворението да го чуем.
-    Ето заповядай – подавам му аз телефона, а той се мръщи:
-    Е де! Аз мога и без очила да го прочета. Ама сега пипах мезето с мазните пръсти не искам да ти пипам машинката. Давай виж го ти! Пък ако искаш можеш да ми прочетеш ред два! 
-    Доообре – отговарям и започвам да му чета -  Със някой пред олтар се взимаш. Живееш! Старееш! Живееш! Старееш! Със този някой деца в неволи и радости имаш. Пееш, ядосваш се или се смееш. Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Отбягваш да питаш себе си кое, какво и как? Срамуваш се - дали си с времето във крак?
А времето в съжителството как да проумееш? Питаш човека до теб за съвет. Ох! Уви! Точно сега е тя или той зает! Да, така е! Нещата трябва да вървят напред! Ето, имаш среща в училище за детето в пет! И пак... Живееш! Старееш! Живееш! Старееш! И в миг един установяваш, че не сте двама. А такааа…! Оглеждаш се, другият е тук, но всъщност май го няма! Да, да, да, тялото е пред печката.... Или на дивана. Тук е, но определено вече не сте двама. Това филм ли е? Или драма? Къщата - пълна с вещи! Но всъщност е полу-празна! Куче, рибки, папагал, но няма кой да вика Тате...! Мама...! Всяка личност тук се опитва да е вече авторитетна и донякъде куртоазна! Ежедневно отношение, заучен жест! Целувки сухи... Усмивката дежурна - важна! Понякогааа... от чужда пот влажна! А думите откъм същност са все по-глухи и все по–глухи И от чувство почти изцяло празни, и от нежност все по–кухи и все по-кухи! Оказва се накрая, че само Обич не достига, за да се возим меко и в уют в семейната талига! Макар че човек е до огнището – Стара къща, всичко тя си има… Да, да! Топлина, уют, уважение и обич, но май все нещо не ни достига… Дааа! Не ни достига! Затова и понякога сърцето тръгва само на лов. Зарязва куртоазията, Разума, Душата... Нарушава дори на кардиологията правилата... Сърдито им е, че са се отпуснали и нямат Воля да чуят неговият Зов...! Зов, довел преди време и Разума, и Душата до огнище и до топлина. Топлина, която с годините и навика превърнали са Любовта във Рутина. Полепнала по Разума и по Душата, Рутина превърнала се Патинà. Патинà като прах върху огледало, пречеща на Душевната ни светлина. Прах във Светлината от блясъка в очите ни любовен, причина е за нов Зов сърдечен. Пък било и той греховен. Зов обърнал гръб на рутинното... Заповядай! Как си? Моля! Зов, нуждаещ се от нещо по-силно – нуждаещ се от Воля. Воля, която да изтрие праха от светлината! Воля, която да разчупи оковите на рутината! Воля, даваща сила на сърдечния ни Зов! Воля! Воля! Воля! Силна Воля за Любов! – завършвам и го поглеждам.
-    Нещо такова е май - да. Е на мен ще ми е трудно чак така да го изразя. Ама горе долу така май стоят нещата. Когато с напредване на житието се натрупат времената – после се спира и захихиква – Хе хе хе. Май и мен ме хвана ритъма на римата. Ще кажеш че от чужда прозявка се заразих. Ама видя ли, че и друг се е сетил, как има такова ПИ като Воля за Любов.
-    Да видях. Може пък някой специално за Томата да го е писал? А бай Курти?
-    Еее! Едва ли? Но пък стиха идва да покаже, че това с триъгълниците е по-скоро повсеместна геометрия… А не както повечето го набеждават за рядко срещано ретроградно явление. И то подлежащо на вписване в червената книга на човешките взаимоотношения.  
-    Може, може. Аз още не съм го усетил. Само от седем години съм женен.
-    Еее нали ти казах. В едно пълнокръвно житие има време за всичко! Пъъък това, че ти казах че е повсеместна геометрия съвсем не е пък и задължително точно така да стане при вас. Има всякакви възможности. Може пък с твоята съпруга да броите рубинените цифрички на π (Пи) … докато смъртта ви раздели!
-    Може и така нали?
-    Може! То триъгълника не винаги, не при всички и не на всяка цена е задължително да се явява основна фигура в живота им, я! Той е само една от малкото възможни ситуации. Аз просто исках да кажа, че си е една природна даденост в човешките взаимоотношения.    
-     Ахааа Или още по-просто казано казваш, че както любовните сфери така и любовните триъгълници все по хората ходят!
-    Именно! И точно поради това на никого нищо човешко не бива да му бъде чуждо! Само защото на него или на другия… Нещо по-така му се е случило… Или нещо по-онака не му се е случвало! Или пък му се е случило не точно по този начин, по който и както на самия него или на другите около него им се е искало да му се случи. 
-    Ясно!
-    Ама Младеж ти нали ще дойдеш на кръщенето?
-    Определено ще дойда! Защо пък да не видя една жива легенда на старите меломани в България. И ще ми е драго да се запозная с него. А някакви идеи за име на кучето имате ли?
-    Не тогава на чашка ще го мислим. 
-    Добре съгласен! – отговарям аз и си стискаме ръцете. 
Седмицата изтича като миг. И в петък за моя най-голяма изненада леля Събка ми връчва официална покана за кръщене. Щях направо да падна. Картичка с кученце което държи каишка на която пише „Моля ти се надари ме с ново име“. Вътре има официална покана за мен съпругата ми и за Христомир. 
В неделя отиваме. 
Носим хрупки за кучета бебета. И една гумена играчка за домашни любимци. Влизаме. Запознавам се с всички присъстващи, които не съм имал честа да познавам до момента –  Тома Спространов и Гергана Лазарова. Тя е в инвалидно столче на колела. И двамата са ми много готини. Изобщо не можеш да кажеш, че са на такава възраст на каквато са всъщност.
 Жена ми и дъщерята на Бай Курти веднага си пасват. Явно някак си се чувстват и най-далечни от вълненията на отдавна оформилата се вече компания между Томи, Гергана, Бай Курти, Внучката. И докато се усетим двете с жена ми се уговарят с Кирчо и с Христо да отидат на цирк. Из онези бил дошъл в градчето ни. Малките са във възторг от решението. Хапват по нещичко на бързо и единия с баба си, другия с майка си, се отправят към мястото където циркът е опънал шатра. Дори отказаха внучката на бай Курти да ги закара с колата. Малчуганите искали да се разходят. До колкото познавам моя, най-вероятно по път планира да си изкрънка закупуването на някое лакомство. 
Другите сядаме около масата в кокетната беседка на двора. 
… и я подкарваме с черпенето.
Съответно Томата и бай Курти започват да разказват за спомените си от ученическите години. И за по-късните също. Ще кажеш, че не си седнал на маса със седемдесет и пет годишни старци, ами с онзи беладжии Макс и Мориц. Но явно извадиха от прашните спомени и някой неща, за който досега не са споменавали. Досещам се за това от реакцията на Внучката, която се заливаше от смях. 
По едно време бай Курти чука по чашата и пита:
-     Ама тя каква стана сега? Нали уж кучето щяхме да кръщаваме пък то още име не сме му избрали. 
-    Вярно е така! – обажда се Томата – Ама и ти си един инат – обръща се радио иконата към домакина - Нищо което съм ти предложил до сега все не го искаш. 
-    Еее… ми то ти ми предлагаш все едни именааа… Я на любими твои състави. Я на певци на които си фен. Пък аз искам да е нещо, което да е близко до мен. Ето името на Макс много си му пасна. Щото както казваше тя – погледна бай Курти към внучката си – Любовта на Макс винаги е на позицията Макс. И май ми се иска да е нещо подобно. Нещо което да има отношение към мен. Или пък защо не и да може да се противопоставя на злината, която ме е връхлетяла.  
-    Еее дядо… Не може ей така просто хаотично да си мислим – намесва се Внучката – Хубаво е да се спрем или на определен кръг имена… И ти да си избираш. Или пък да измислим определена система, чрез която да се подсещаме. Имам в предвид кое име може да изберем. И кое е неподходящо.
-    Система ли? То това със системата – добре! Ама каква да е тя? – пита Гергана.
-    А не може ли да използваме системата на онзи негов познат от печатницата – обаждам се аз, но се спирам защото не съм сигурен дали всички са посветени в тази част от житието му:
-    Метача ли? – питат почти в един глас Томи и Внучката.
-    Да! – учудвам се аз - Ахааа… Значи и вие знаете за него? 
-    За кое? За Проклятието на Дядо Курти от любов за любов и заради любов – пита Внучката.
-    И за Метача умник ли? – намесва се и Тома Спространов.
-    Хе! Че то пък кой ли от нас не го знае? – обажда се Гергана – И какво по-конкретно имаш в предвид? – обръща се Любовта на живота на Томи към мен. 
-    Ами той нали го е посъветвал да обърне принципа на Проклятието срещу самото Проклятие – подсказвам аз на свой ред.
-    Добре! Така каза! И какво от това? – пита бай Курти  - Или по-скоро как това ще го използваме за избор на името?
-    Ами нали част от Проклятието ти е да си говориш с хората чрез ребусите?
-    Да! И?
-    Така и ще направим. Ние ще ти говорим по твоя начин. 
-    По моя начин ли?
-    Точно! Ще ти задаваме ребусни въпроси. А чрез отговорите, които ни даваш ще се подсетиш или някой от нас ще се сети за име на кучето. 
-    Хитро! Браво Младеж! Давай да ви видя сега колко ви бива като творци на кръстословици. Може пък някой от вас като мой познат да ми стане заместник в този занаят – усмихва се Домакина и поглежда към внучката си.   
-    Ааа ама само в занаята. В Проклятието не искам –  маха тя с ръце. 
-    Така си е! То това неговото Проклятие е по-лошо и от Светата инквизиция – намесва се отново Гергана, гледайки със съжаление към домакина. 
-    Добре! Давай сега друже ти да ни покажеш, как се справяш с кръстословиците – подхваща го Томи от другата страна на масата -  Да видиш когато си от страната на отговорите какво е. 
И съответно от трите страни към него започват да валят ребусни въпроси за имена на кучета. Томи пита за име от комикс издаван от френската комунистическа партия. Гергана – за име на куче от анимационен филм на Дисни. Внучката – за име на куче от филм на Холиуд по класически автор. Бай Курти на някой въпроси успяваше да отговори. На други се затрудняваше. Друго ако не - поне стана весело. В един момент Внучката го пита: 
-    Име на куче станало в световен мащаб нарицателно за преданост? 
-    Хачико от гара Шибуя – без да се бави отговаря бай Курти, но веднага прави крива физиономия – Хубаво име амааа… Да си призная много тъжна е неговата история. Някак си няма никакъв оптимизъм в асоциациите, които ще ми навява. 
-    Ето го на! Отново Вълчови капризи! Ма то на него не може да му се угоди – пляска обратното на пръстите в дланта си Тома Спространов.
-    Стига де Томи – прекъсва го Гергана – Наистина историята е много тъжна. Пък и само с преданост няма как да се борим срещу Проклятието. Трябва според мен нещо по бунтарско. Нещо, което да възробтава срещу това неговото инквизационно положение – после извръща глава към бай Курти и на свой ред пита - Добре Вълчо! Кажи ми име на една бунтарска личност, която с ясновидските си  способностите и с меч в ръка воюва лице в лице срещу враговете си и срещу Светата инквизиция. 
-    Жана д‘ Арк – почти веднага отвръща бай Курти –  Само дето нито смелостта и нито способностите са я спасили от предателство. Щото нали се сещате как именно този французин на когото е помогнала е не само предадена ами направо продадена на англичаните. А те понеже няма как току така да убият толкова популярна за времето си девица-боец я съдят за неподчинение и верска хетеродоксалност. 
-    Това последната дума какво значеше? – питам аз като пръв невежа.
-    Ами когато някой се е разминавал с общоприетите църковни вярвания Светата инквизиция го е обвинявала в това. 
-    Еее… значи наистина е била бунтарка – съгласявам се аз и поглеждам към останалите.
-    Дааа…! Амаа Жана няма как да е, щото кученцето е мъжкарче – намесва се Внучката
-    Ами Жан? – пита Гергана Лазарова.
-    Еее…! За Жан…! Как да кажа…? Такова име… аз някак си не го искам. 
-    Що де? Жан Валжан не е зле? И той е някакъв бунтар срещу лошото, което са правели богатите на бедните.
-    Да бе… Ама аз помня и един друг Жан. Онзи Жан Виденов дето като бе на власт, уж тръгна да прави така щото бедните да не правят лошо на богатите. И богатите да правят добрини на бедните.  Пъък тя каква стана работата… Всеки взе да прави лошо на всеки. Без значение дали е беден и или богат. И всичко рухна. И май тогава си беше също като, че сме си във времето на Светата инквизиция. Само че в икономически и идеологически аспект. Пък това д‘Арк много на черен мрак ми удря  - потрива се по главата бай Курти..
-    Ей го на! Пак глезундории – подкача го отново Томата – Леле Вълчо голям дърт капризундер си станал ти бе мой човек. 
-    Стига де Томи! – пак му прави забележка Гергана - Ми давайте тогава име от друго куче. Или от друг човек да търсим. Може да е пак някой който се е борил срещу проклятието на Светата инквизиция, но да е мъж! – насърчава ни тя. 
-    Може ли и аз да се пробвам? – питам на свой ред, при което Томата ме тупва по рамото и ми се усмихва – Разбира се приятел. Нали за това сме се събрали.
-    Добре, бай Курти кажи ми име на криптоаналитична секретна база във Франция, носеща името на астроном, изгорен на клада от Светата инквизиция. Най-вече заради авангардните си убеждения, касаещи устройството на Вселената.
-    Тъй, тъй, тъй! То това сега въпросът ли беше, или направо отговора? – пита Томата, смеейки се на глас -  Прозвуча ми като въпросите дето по наше време ги задаваха в климатичните училище. Скъпи дечица другарчета. Кажете на моля другарката, коя е най-близката звезда до земята. Онази която изгрява сутрин, свети и ни топли цял ден. Залязва вечер.  Започва с буквата Слън и завършва на буквата Це. Коя деца е тази звезда? 
-    Стига де Томи! Прекаляваш! Нали това тук го правим като на игра – пак го репликира Гергана – Не е някакво си блиц реалити, ала кой иска да стане милионер. Всички предполагам се досещаме кого има в предвид младия човек. Но името не е ли малко дългичко за куче?  
-    Първото е дълго - да. Но Бруно си е точно от две срички! – възкликва бай Курти – Базата до Париж, носеща името на Джордано Бруно. Нея ли имаш предвид Младеж?
-    Да! Аз базата я зададох като въпрос към теб. Но то може директно да си го кръстим и на самия човек. Предполагам за самото кучето няма да има никакво значение на кого точно е кръстено. Щото до колкото си спомням от историята… Той нали с това се е занимавал. 
-    Да! Джордано Бруно! Ренесансов философ и астроном е той – потвърждава бай Курти и полуавтоматично превключва на справочен режим в изказа си - Роден е през 1548 година в Нола – Италия. Заради авангардните си теории по астрономия е изгорен на клада от Римската Света Инквизиция на 17 Февруари 1600 година на 52 години. 
-    Браво на човека Кръстословица! – започва да ръкопляска Томата – Ама не, не! По-скоро той е човекът Куртипедия. Или нещо като самоходен говорящ Гугъл. 
-    Така по-става сякаш. Близко е до това, което на теб ти се е случило. Пък и е хем борбено, хем философско… И най-вече е хубаво име за куче – поглежда с уважение към дядо си Внучката.
-    И аз така си мисля – подкрепя я на момента Гергана.
-    Благодаря ти Младеж – вдига чаша към мен стареца – Това наистина ми хареса.
-    Значи готово! – обажда се Томата – Хайде сега да ходим да го кръщаваме както си му е реда. Ама къде можем да го топнем във вода - някъде.
-    Вярно! – изведнъж се оживява домакина – Това е страхотна идея! Томи благодаря ти, че ме подсети. Дай пак пет приятелю – протяга се бай Курти през масата и с Томата си пляскат дланите – Искате ли да отидем на чешмата под Дядо ви Орех. И на нея ще го окъпем. Точно като за кръщене. И един от вас даже може да му стане кръстник. 
-    Супер – намесва се и Внучката и подава териера на Гергана – Лельо Гери искаш ли да си му кръстница? 
-    Що пък да не искам – усмихва се Гергана Лазарова и поема палето.       
После гушва притеснения скимтящ новоимец в скута си.