„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
/продължение на „Законът на Мичка Оптимистичка“/
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя едри снежинки, които се смесиха с бавно слягащия се прах и накрая превърнаха повърхността на улицата в рядка сивкава киша.
„Поне не гърми!“, си каза Мичка. Оптимизмът ù се беше върнал. „Сега обаче не личи къде са белите линии на синята зона. Как ще узнаят… Няма значение!“
Захладня още повече.
Мичка придърпа надолу отпрания ръкав, висящ само на едно бледолилаво кончè. Кончето се съпротивляваше на нелогичното действие, но накрая не издържа и се скъса.
„Нищо, нищо!“ Зашеметената от толкова събития девойка порови из чантата си, която все още стискаше в ръка. „Тук някъде е несесерът, купих го сутринта. Ето го!“
Тя измъкна стъклената кутийка. В нея, като в кръгова отбрана, бяха наредени разноцветн ...