Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица платена любов, а пътешественичките - паричното изражение, за което пропътуваха стотици километри. По време на пътуването захвърлиха обичайните маски на високомерие и пренебрежение, обноските им станаха груби и недодялани. Това си пролича от силата, с която на сутринта пренесоха личния си багаж на острова, където ги чакаше мъжко желание и дори животинска страст.
Набързо се преоблякоха и вкупом се отправиха към местния бар, за да се запознаят с аборигените. Мъжете ги потупваха по напращелите задници, сякаш са расови кобилки преди финалната гонка, очите им светеха като на котараци, заловени да правят любов със съседската котка. Жените мъркаха, гледаха сладникаво, щастливо смеейки се в шепите, сякаш крояха заговор срещу похотливите мъже. Никой не споменаваше парахода, дремещ на пристана, в очакване на своите пътнички. Приличаше на уморен звяр, склопил очи преди поредната битка с неприятеля. Не се знаеше кога отново коминът ще задими и голямата лодка ще вдигне котва.
На третия ден от престоя някакъв смут настъпи в момичетата, дошли да утолят сексуалната жажда на туземците. Параходът изглеждаше като далечен мираж, като че ли някой го бе захвърлил неподвижен край острова и никога нямаше да отпътува отново.
Той се превърна в дом - мечта за тях, никой не затваряше очи, преди да погледне към навъсения бряг. И така до деня, когато параходът изчезна! Да, боже мой, стопи се като опашата звезда в небето!
Проститутките не вярваха на очите си, защото екипажът лежеше пиян в бордеите на острова, побутваха се, сочейки с пръст натам, където според тях трябваше да е той. Замръзнаха усмивките по лицата им, вечер се любеха по навик, напразно чакайки на сутринта отново да видят силуета на лодката. Навярно бе игра на природата, а приливът щеше да го докара пред погледа им.
Така изминаха две седмици, преди да съзрат на пристана познатата картина. Изтрезнял, екипажът с рев се втурна към дяволския кораб, момичетата побързаха да съберат багажа си. На острова отново щеше да настъпи скуката и безизходицата, слънчевите дни бяха безвъзвратно изминали. Така и никой не разбра къде се е губил параходът тези дни и кой го е управлявал! На борда му се качиха всички без три момичета, които не откриха на острова. Заговори се, че те са го отвлекли, защото никой не е пожелал телата им. Отплавали в открито море и там се самоубили, скачайки в ледените води, а корабът се върнал незнайно как до брега, воден само от непреодолимото желание на трите.
Никой не може да оспори това дали е истина, но скоро след тези събития параходът потъна край Нова Каледония. И така се сложи печален край на всички сплетни и спекулации около него и жените на борда. Дали наистина ние знаем как се измерва човешкото желание? И колко струва човешката похот?
Все въпроси, които не чакат отговори.
© Янко Todos los derechos reservados