Рекламата беше досадна и протяжна. Колко бяха платили за нея – Джими не знаеше. Пък и не го интересуваше. Чужди пари – да харчат. Виж, с неговите имаше само един проблем. Нямаше ги…
Всъщност, появяваха се, минаваха транзит през банковата му сметка, понякога и в портфейла се появяваше някоя банкнота, но бързо го напускаше. Най-вече по маршрута бара – банката…
Обаче, някак си я караше. Толкова години и да не натрупа опит човек в безпаричието… Трябва да е съвсем идиот. Или интелигент…
А Джими не беше интелигент. Дори нещо наопаки – в дома му имаше само една книга, и то забравена от някакъв приятел при едно напиване. Нейде преди двайсетина години още. Та оттогава стърчеше върху телевизора. И добре че беше шаренка – украсяващо цветно петно в стаята…
Джими даже не ѝ обръщаше внимание. Беше свикнал с нея. И погледът му се плъзгаше равнодушно по корицата, докато цялото внимание – изострено и мечтателно – проследяваше рекламите. А понякога дори запълващите времето между тях филми…
Докато една в ...