Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пейката пред входа дежурните махленки прекъснаха диалога си и я загледаха с активно любопитство... Наложи си да се стегне, докато ги отмине... Знаеше почти наизуст репликите, които ще хвърлят като обредни камъни подире ù...
„То, който много избира – сам кукува”... ”Да е грозна, не е грозна... И апартамент има...” „Толкоз дипломи, толкоз учене. Язък... Я виж мойта Яна, като не отиде да следва, баба ще стане след някой друг месец...” ,,Ама характерът ù е много серт. Майка ù - такава мила жена, лека ù пръст... А пък баща ù...”
Краката ù тежаха като налети с олово... Стъпалата до третия етаж (беше ги броила - 36 точно) сякаш клоняха към безкрайност... Най-сетне – пристигна. Отключи входната врата, ...