Учебната година щеше да започне идната седмица, но училищният персонал – даскали, чистачи, общи работници бяха на крак в подготовката за първия учебен ден. Стаите светеха измазани, чиновете блестяха лакирани, счупените прозорци сменени с нови. Директорът на строителния техникум, другарят Политички, смяташе да си тръгва по-рано днес. Утре вечер щяха да имат семеен празник - 50-годишен юбилей на другарката си в живота – Поликсена. Трябваше да купи подарък, цветята за утре ще ги поръча, за да са свежи. Другарят директор от езиковата гимназия бе поканен със съпругата си. Всичко щеше да е в тесен, приятелски и колегиален кръг. Дали да не покани и директора на Икономическия, или и оня хулиган, директора на спортното училище, е, той не беше от техния кръг, но все пак е хубаво директорите да се имат помежду си. Колкото гостите са повече, толкова по-добре, ще има да си приказват помежду си, а той ще гледа да има повече пийване и хапване, нали е домакин, а и най-после Поликсена щеше да бъде щаст ...