Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чушки и червен пипер. Николова, викна Ставрев, ако манджите на мойта миришеха като твойта, нямаше да я бия с белите си юмруци по зелената тиква, докато почервенее. Благодаря, Ставрев, благодари Николова, изкикоти се срамежливо и погледна с бялото на очите си зелената тенджера върху нагретия до червено котлон. Всъщност Ставрев се чудеше как да се вмъкне в леглото ù, затова казваше на бялото - червено - иначе Ставрева беше още зелена в готвенето. Не беше и кой знае каква красавица, но Ставрев искаше да отмъсти на жена си, още откакто я видя да слиза от бялата лада на Куюмджиев, да размахва зелената си чантичка и да лепва една червилена целувка върху предното стъкло. Оттогава тя бял ден не видя, ...