Бяха насядали, чистички в новите си дрешки, а пред тях пластмасови чинийки с парчета студена баница. Чай и кафе бяха сервирани също в такива чашки, използвани преди това по друг повод. Няколко букета във вази, от бог знае какви клонки, шишарки и други растения, заместваха поскъпналите цветя на пазара и създаваха илюзията за богата трапеза.
  Какви бяха тези жени и какво всъщност празнуваха? Оказа се, че на четвърти март, хората от „трета възраст” имат „двоен” празник – Трети март – националния и осми март – на жената. Целомъдрено, нали? Хем няма да се харчат пари за отопление на клуба извън работно време, хем няма да се плаща извънреден труд на щатната работничка. Който не знае, нека научи – за пенсионери пари няма. Не стига, дето по цял ден се шляят по улиците като смахнати и са им уредили клуб като министерски кабинет, само дето служебни коли и телефон нямат, ами на всичкото отгоре за климатик и компютър се одумват. Тия с всичкия ли са си? Взеха и те да вирят муцуни. Довчера как кротко се събираха и никакви претенции, играеха си табла и карти, отидат на две екскурзии през годината, ами това да не е малко… Ами коледа, ами тези празници... Ето сега например – с един куршум два заека. Хем ще си спомнят за героичното минало на народа ни, ще поспорят за „присъствие” или „робство” е било турското, хем ще попеят за осми март и ще възхвалят жената-майка, съпруга, труженичка. И „подаръци”има – малки кичозни вазички от един лев за всяка жена. 
  „Баницата” разнообрази и без това еднообразното ежедневие на част от събралата се аудитория. Гледаха настървено към нея, а устата на някогашните сладокустни домакини се изпълваха със слюнка и това ги изнервяше. Другите пък се отдаваха на емоции и спомени, на поезия и анекдоти. Възрастен мъж, изправен на ъгъла на масите, вдъхновено с патос пееше стари възрожденски песни. Акордеон не липсваше, професионалното свирене впечатляваше една част от жените, които се мъчеха да уловят настроението на празника. Уж веселие, а напрежение витаеше в иначе спретнатия, скромно обзаведен пенсионерски клуб. След като изпратиха председателя и секретаря му, единствените мъже, които споделяха трапезата, „организаторките” тръгнаха с таблата да събират левчета за мероприятието. Тази табла със събрани железни монети и стотинки, двулевови банкноти, поставена в близост с цветята наподобяваше нещо като погребение на покойник…
  Ама нейсе… всичко е наред.
  Е, и „кучета”има, които си лаят, но нали керванът си върви. Каква промяна искат? За каква промяна може да става дума, то трябва време… Няма за кога… Това му се казва празник и най-вече – Пенсионерски.