4 dic 2007, 11:21
Пепел
2 мин за четене
Тя винаги сяда другаде. Не при всички. А когато е с мъжа си, имам чувството, че сяда съвсем на майната си.
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера - 45-ти номер, 48-ми номер - естествена кожа, дишаща подметка... Такова еднотипно възприятие за всички мъже!
Води ги в един тефтер - по списък. Като черна дупка е тоя нейния тефтер - гълта имена, дати, адреси - понякога дори по две страници на ден. Веднъж и мен покани в тази нейна малка-голяма черна хралупа. - Знаеш ли сред какви имена ще се наредиш?! - ми каза гордо. Хем знае как се изнервям от глупости. Как да е - отказах й. Така де! Аз името ли ще си давам или нещо друго?!
На тоя купон тя беше с мъжа си и както винаги, хем беше на масата, хем някъде другаде - при мъжките му работи най-вероятно. Направи ми място до себе си, явно за да се присади в моята саксия, когато той си тръгне. Много се е разглезила. Още малко и щях да й метна една буца пръст. След малко мъжът й взе да си тръгва. Едвам се измъкна от нея. Голям праз-лук е той - висок, слаб, а мустачките му бяха още влажни от нейната лиготия. Тя изпрати луковата глава до вратата и се върна. Насочи се към мен, наля си вино - нали трябва да се полее с нещо, като ми се насади! Чукнахме се. Виното беше малко по-кисело и доста по-сухо от нейната муцунка. Тя каза, че ме обича. - Добре. - казах, все пак сме приятели. Често го казва - така само олеква. Аз й казвам "Добре", да не би да олекне съвсем, да кацне на полилея, а там кой знае какво може да и се случи. С това "Добре" здраво стъпих на земята и набрах смелост да изляза на терасата за една цигара, без да падам през балкона от любов.
Навън е хладничко, цигарата е хубава, а тя е зиморничава - пълна идилия. Поне за половин цигара време. Тя излезе на терасата с такъв трясък, че ми падна пепелта. По-добре главата да ми беше паднала! Мразя някой да бута пепелта от моята цигара, вместо мен. Освен това поиска да си дръпне. Тя се тресе като редосеялка в тоя студ - искала да си дръпне! Да не би да се стопли?! Очевидно не. Освен мястото зад цигарата, зае и скута ми. Пак се разлигави:
- Знаеш ли, вчера видях баща ти.
- Къде го видя?
- На центъра. Вирнал перчема, свеж... Леле, ако не ти беше баща...!
- Какво ако не ми беше баща?
- Просто щях да го схрускам, но заради теб ще му простя.
Е, тоя път вече се оля. Замълчах. Тя се олива, а аз преглъщам. Ама и аз съм един! По-добре да ми беше паднала главата, вместо пепелта от цигарата. Сега поне бях сигурен, че мога наистина да я хвърля през моста на Марица. Съвсем наистина. Само не бях сигурен кое натежа повече - баща ми или този ритмичен шум - Обичам те... - Баща ти... - Обичам те... Що се отнася до другата половина от цигарата - тя нито я изпуши, нито изгоря от любов, а само я наплюнчи и ми я върна. Хвърлих я - какво да я правя такава...
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера - 45-ти номер, 48-ми номер - естествена кожа, дишаща подметка... Такова еднотипно възприятие за всички мъже!
Води ги в един тефтер - по списък. Като черна дупка е тоя нейния тефтер - гълта имена, дати, адреси - понякога дори по две страници на ден. Веднъж и мен покани в тази нейна малка-голяма черна хралупа. - Знаеш ли сред какви имена ще се наредиш?! - ми каза гордо. Хем знае как се изнервям от глупости. Как да е - отказах й. Така де! Аз името ли ще си давам или нещо друго?!
На тоя купон тя беше с мъжа си и както винаги, хем беше на масата, хем някъде другаде - при мъжките му работи най-вероятно. Направи ми място до себе си, явно за да се присади в моята саксия, когато той си тръгне. Много се е разглезила. Още малко и щях да й метна една буца пръст. След малко мъжът й взе да си тръгва. Едвам се измъкна от нея. Голям праз-лук е той - висок, слаб, а мустачките му бяха още влажни от нейната лиготия. Тя изпрати луковата глава до вратата и се върна. Насочи се към мен, наля си вино - нали трябва да се полее с нещо, като ми се насади! Чукнахме се. Виното беше малко по-кисело и доста по-сухо от нейната муцунка. Тя каза, че ме обича. - Добре. - казах, все пак сме приятели. Често го казва - така само олеква. Аз й казвам "Добре", да не би да олекне съвсем, да кацне на полилея, а там кой знае какво може да и се случи. С това "Добре" здраво стъпих на земята и набрах смелост да изляза на терасата за една цигара, без да падам през балкона от любов.
Навън е хладничко, цигарата е хубава, а тя е зиморничава - пълна идилия. Поне за половин цигара време. Тя излезе на терасата с такъв трясък, че ми падна пепелта. По-добре главата да ми беше паднала! Мразя някой да бута пепелта от моята цигара, вместо мен. Освен това поиска да си дръпне. Тя се тресе като редосеялка в тоя студ - искала да си дръпне! Да не би да се стопли?! Очевидно не. Освен мястото зад цигарата, зае и скута ми. Пак се разлигави:
- Знаеш ли, вчера видях баща ти.
- Къде го видя?
- На центъра. Вирнал перчема, свеж... Леле, ако не ти беше баща...!
- Какво ако не ми беше баща?
- Просто щях да го схрускам, но заради теб ще му простя.
Е, тоя път вече се оля. Замълчах. Тя се олива, а аз преглъщам. Ама и аз съм един! По-добре да ми беше паднала главата, вместо пепелта от цигарата. Сега поне бях сигурен, че мога наистина да я хвърля през моста на Марица. Съвсем наистина. Само не бях сигурен кое натежа повече - баща ми или този ритмичен шум - Обичам те... - Баща ти... - Обичам те... Що се отнася до другата половина от цигарата - тя нито я изпуши, нито изгоря от любов, а само я наплюнчи и ми я върна. Хвърлих я - какво да я правя такава...
© Стефан Радев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Дори и малко цинично-провокативен на места текста ти е скопосан. Прозата дава повече място за празни приказки, разтегляния...Има и излишни работи в разказа, но нека всеки сам да оре градинката си, да я преорава..
-
бе, не е като да няма нужда от редакции, но благодаря за поздравите
-
интересно...поздравчета
-
Ахахах Тавтологии и Анджанмбмани(както и да е) и тн. Депресирате ме, понеже не знам литературната теория!
Иначе, Стефане, четох ти и трите разказа... по 3-4-5-6-7 пъти. Страшни са, човек. И градивната критика... Абе, гепи! :D -
хаха, само така - да има боен дух!
-
Охоу, някой е злобен?!
Ъъъ, да не би да предлагаш да си ги мерим?
Айде стига с тия ниски топки! -
Когато пишеш тъпите си коментари за другите замисляш ли се ,колко са простовати и глупави така нарачените ти "произведения".По добре не побликувай повече!!!!!А тавтологиите в това ,което си написал са ужасно много и лошо използвани.
-
Е, като си се замислил, че рядко публикуваш, по-добре и не публикувай!Дай да прочетем какво можеш от поезията - там може да си по-добър от прозата!
-
Този е по-стар и съм го работил повече. Другият е на две-три седмици, а аз рядко публикувам пресни неща. Въобще рядко публикувам, като се замисля.
-
Поздрав, този разказ е по-добър от първия според мен,ама то така и трябва.Оценките не са важни, а коментарите често не са много искренни, с времето ще започнеш да ги отсяваш и ще останат само истинските. Не се връзвай, пиши! Имаш потенциал, така че успех!А ние ще те четем
-
Радваш ме...честно!
-
Не се трогвам, просто още се ориентирам в състава на читателите в сайта.
-
Ех, че е готинкооо...!
Браво и мерси за усмивката!
И... да не ти дреме за оценките! -
А, някой гласувал с 2. Ама много тънкообидни в тоя сайт... тц, тц, тц...
-
Харесвам овните!Едни такива първично-циничнии директни!Поздравявам те!
-
Не знам дали е първична, но тази си я бива!( емоцията де )
-
Мне, един друг разказ имах предвид. Иначе този съм го работил около два месеца. Това с първичната емоция са врели-некипели. Не им се връзвай
-
Уффффф, не пипай нищо!
Остави първичната емоция!
Е! Това е лично мое мнение, де! Не се ангажирай с него! -
Погледнах го, има нужда още малко да се пипне.
*разказа имам предвид -
Дай ми линк, моля те, че трудно се ориентирам в сайта и не го намерих
-
отново съм аз- погледни предишното произведение преди твоето- казва се Въглен- е, господ си знае работата- как ви е подредил само
-
поздрав- разсмя ме
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
