Наближаваше полунощ и Пепеляшка тичаше към каляската, ужасена, че магията ще се развали, разбивайки на парчета красивата илюзия. Смутеният принц се тътреше отзад, викайки отчаяно. Не можеше да повярва, че жената на мечтите му е на път да се изплъзне от зажаднелите му за нежни прегръдки обятия. Тя беше най-прекрасното същество, което бе виждал някога. Страх го бе да не я загуби, но наднорменото му тегло не позволяваше да я следва плътно по петите.

  Каляската бе само на десетина метра, четирите буйни коня потропваха нетърпеливо с крака. Само трябваше да се спусне по широкото мраморно стълбище пред входа  и да се шмугне в облицованата с мек плюш кабинка. Принцът вече бе изостанал много, пухтейки като асматик.

  И тогава стана бедата. Но не заради пустите кристални пантофки, които бяха толкова неудобни, че вече й бяха направили пришки. Успокоена от преднината, която бе взела, и от факта, че спасителната каляска е съвсем близо, Пепеляшка се извърна да хвърли едно око назад и тогава малкото й краче стъпи накриво на ръба на последното стъпало.  С грозно изпукване нежният глезен на красивата кандидат-принцеса се строши, изкривявайки се под ужасяващо неестествен ъгъл.

  Пепеляшка падна на земята и се вторачи невярващо в наранения си крайник. Красивото й лице се бе разкривило от болка, но решимостта да избяга преди да е ударил дванайсетия час не я напускаше. Запълзя напред, като влачеше строшения си ляв крак и скимтеше като хваната в капан лисица. Успя някак си да се добере до каляската и да се качи в нея. Конете веднага се спуснаха в бесен галоп. А принцът така и не разбра какво е станало, защото още се тътреше във фоайето.

  Доведените сестри на Пепеляшка много се притесниха, когато на сутринта разбраха, че тя няма да може да изпълнява домашните си задължения.

  – Как можа да си счупиш крака точно сега! Не те е срам! А кой ще готви, кой ще мете, кой ще цепи дърва! Нарочно си го направила,  признай!

  Пепеляшка проплака с треперлив гласец:

  – Без да искам стана, просто стъпих в дълбока къртичина в двора.

  – Лъжкиня, сама си се наранила, за да можеш да си лежиш по цял ден – изсъска другата сестра.

  – Не, не виждате ли колко ме боли? Как може да ме обвинявате, че нарочно съм…

  – Такива дебелокожи никаквици като теб са способни на всичко, само и само да изклинчат от работа. Отивай да готвиш! Веднага!

  – Но аз дори не мога да ходя.

  – Ами то не се готви с крака, а с ръце. Хайде, от нас да мине, ще те занесем в кухнята, а ти се постарай повечко, ясно?

  Но Пепеляшка не можа да сготви и това страшно разгневи доведените й сестри.

  – Защо се преструваш, че не можеш да стъпваш на този крак?

  – Ама не виждате ли колко е изкривен и подут, как да стъпя на него?

  – Лигла!

  Накрая злите сестри се принудиха да отделят някой и друг грош за лечението на Пепеляшка. Чакръкчията, който те доведоха, намести счупените кости на измъченото момиче, обаче без упойка, просто защото не получи исканата сума. Пепеляшка се сдоби с гипсова превръзка, която държеше крака й обездвижен в глезена и коляното, и чифт дървени патерици, наследство от една наскоро починала от старост бабичка.

  – Сега очакваме от теб да се стегнеш и да се захванеш за работа – каза по-възрастната от сестрите. – Настояваме да покажеш тройно по-голямо усърдие, защото похарчихме сума пари за лечението ти.

  Пепеляшка вече се чувстваше много по-добре и дори можеше да изпълнява немалка част от задълженията си.  Сестрите обаче беснееха, защото се налагаше и те да поработват, което изобщо не им бе по душа.

  Един ден се разчу, че принцът е обявил, че ще се ожени за момичето, чийто крак пасне идеално в предоставената от него кристална пантофка. Пепеляшка много добре знаеше къде принцът е намерил пантофката. Сърцето й запърха от вълнение. Развълнуваха се и злите сестри, защото таяха надежди, че кокалестите им „копита” ще се съберат в пантофката. Те копнееха да водят живот на принцеси.

  Седмица по-късно се появиха хората на принца. Носеха кристалната пантофка на специален поднос, обвит в коприна. Кристалната пантофка блестеше с неземна красота. Веднага стана ясно, че краката на сестрите не ще се поберат в малката пантофка, което бе повод за гневни изблици от тяхна страна. Един от преносителите на пантофката кимна към седящата в ъгъла до печката Пепеляшка и каза:

  – А ти, момиче, няма ли да пробваш?

  – Да пробвам, ама…

  – Няма ама, всички дами в царството трябва да опитат да нахлузят тази прекрасна обувчица, без изключение.

  – Ха–ха – присмя се по-малката от сестрите. – Вижте я колко е мръсна и опърпана! Козар не би я взел за жена, камо ли пък нашия изискан принц. Да не говорим, че дори и да иска, пак не може да премери пантофката.  

  – Как така? Всички дами в царството са задължени…

  Тогава Пепеляшка се изправи на патериците си и пристъпи с подскок напред, показвайки на гостите гипсирания си крак. Малкото й стъпало бе в плен на обездвижващата превръзка и нямаше как да влезе в каквато и да е обувка.  

  – Нали ви казах – подметна голямата сестра, – безсмислено е да се занимавате с нея.

  Розовите пръстчета на Пепеляшка помръднаха нетърпеливо, сякаш копнееха да се плъзнат покрай изящните извивки на кристалната пантофка.

  – За нея можем да направим изключение, мисля – каза един от изпратените от принца хора. – Щом е пострадало момичето… няма как.

  Пепеляшка плака цяла нощ, угнетена от мисли за тежката си съдба. Никога нямаше да се омъжи за принц. Никога нямаше да може да се измъкне от тормоза, който упражняваха върху нея сестрите.  Вечно щеше да спи в нишата до печката и да носи прокъсани и изцапани със сажди дрехи.

  Принцът беснееше. Не можеше да разбере защо перфектният му на пръв поглед  план се бе провалил. Ничий крак не бе паснал идеално в кристалната обувка. А девойката, бъдещата принцеса, трябваше да е някъде тук в царството. Нещо не бе както трябва, но какво?

  – Всички ли момичета пробваха пантофката! – изрева принцът.

  – Всички, принце.

  – Сигурни ли сте. Не сте ли пропуснали някоя. 

  – Ами…

  – Усещам някакво колебание у теб. Говори!

  – Да, направихме някои и друг пропуск… но просто нямаше как …

  – Ще хвърчат глави, да знаете! Веднага ми доведете всички момичета, които не са пробвали пантофката.

  Час по-късно пред принца бяха изправени две момичета. Едното нямаше крака – бе ги загубило при верижна катастрофа на карети, – а другото, естествено, бе куцукащата на патерици Пепеляшка.

  – Тази я махнете веднага, че ми се гади само като я погледна! – промърмори принцът и посочи момичето без крака. – А ти? Какво ти е на крака?

  – Стъпих накриво в една къртичина в двора и глезенът ми каза „прас” и замина. Затова сега съм в гипс.

  Принцът се загледа в Пепеляшка. Веднага разбра, че зад неугледния й външен вид е спотаена естествена красота. Веднага взе решение и с царствен жест заповяда:

  – Веднага махнете тази противна коруба! Настоявам дамата да премери кристалната пантофка. 

  Към Пепеляшка се спуснаха слуги, въоръжени с ножовки и ножици, и скоро счупеният й крак бе освободен от гипсовия  затвор. Пепеляшка балансираше с мъка на патериците си, бърчейки чело от болка, докато слугите се опитваха да нахлузят пантофката върху отеклото й, зловещо посиняло стъпало. Макар и трудно, пантофката пасна. Всички ахнаха. Принцът се засмя под мустак и каза:

  – Ако не беше подутината, това прекрасно краче щеше да влезе безпроблемно. Значи ти си момичето, по което си загубих акъла. Ти си моята принцеса. Тържествено заявявам, че ще се оженя за теб. Ще те направя своя жена и ще те отрупам с богатства и власт.

  Пепеляшка присви внимателно счупения си крак и вирна брадичка.

  – Принце, жена за нищо на света няма да ти стана, ако ще на бавен огън да ме печеш. Ти заповяда да ми махнат гипса, а не се замисли, че счупеното все още не е зараснало. И през ум не ти мина, че при меренето на пантофката ще изпитвам ужасна болка. Да не говорим, че се погнусих от начина, по който се отнесе към момичето с ампутираните крака. Ти не си добър и грижовен, принце. Не си за мен. Търси си друга жена!