приказка 30 май 2011 г. в 23:01
Пепеляшка и принцът
И след ден всичко стана ясно, тя знаеше че мечтите са нещо нереално. Желаеше да постигне нещо, но сякаш нещо я спираше да поеме по пътя на своя живот. Мечтите ѝ плаваха посред океан от лава. Навсякъде се чувстваше в затвор и желанието ѝ за живот беше станало по-малко и от оризово зрънце. Всички я мачкаха и я караха да страда. Да ближе подметките на собствените си обувки на краката на някой друг. Един ден чу новината за сексапилния принц от съседното кралство, дошъл да си търси жена. Тя стана, облече се с нови премени, обсипа косата със злато. Даже и руж на скулите сложи, обу си обувки неземни. На бала отиде с премяна, мечтана от всички принцеси, а той погледна с почуда. Запозна се с нея, танцуваха, а сетне той запланува:
„За жена ще я взема, ще бъде и майка на моите деца. Ще имаме огромен дворец и градина...”
И в мига - този - тя си замина. Камбаната би да покаже часа – наистина беше дванайсет. Той тръгна след нея да бяга. Видя само - ...