Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава въпроси и цялата идилия се разрушава...
– Кой съм аз?
– Макс.
Самоидентификацията, без всяко съмнение, се явява най-амбициозната от всички особености на човешкото мислене. В историята на човечеството някога е имало, както впрочем и до ден днешен съществуват милиони или даже стотици милиони Максимиляновци, но устойчивата аналогия на собствената личност и собственото име моментално игнорира всички, освен теб самия. И пред очите на човек се занизват картинки от неговото далечно и близко минало: родители, училище, огорчения, успехи, любов, емоции, разочарования, кариера, приятели, амбиции, адрес, работа, началство, колеги, съседи... Всичко това по някакъв необясним начин възвръща разума в току-щ ...