Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
    Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойствие се отправяш към близката пералня.
    Пресичаш светофара и ръката ти открехва стъклената врата на умивалното помещение в точно 17:23. Явно летяща чиния е отвлякла обвързаната с пералнята в трудово-правни отношения лелка, защото няма отговор на рутинното "добър ден", а помещението изглежда напълно лишено от свой собствен хомо сапиенс. След почти едноминутна тишина и изтъркулването на заблудена топка прах от уестърн, иззад нещо като барплот отрупан с перилни препарати, все пак се чува нещо като "здравейте". Последва мудно ставане от тайно позициониран стол, костващо на извършителката му усилията на магаре-тийнейджър теглещо каруца възседната от Митьо Пищова, Делян Пеевски и Люси Иларионов. Пред очите ти се материализира, сякаш от нищото, около 60-годишна госпожа, с поглед на ленивец и подозрително мека кожа на ръцете, придружена от некореспондираща на възрастта и дължина на ноктите. Ако си малко по-съобразителен, веднага ти светва лампичката, че всички тези факти говорят за изключително наситен с труд и домакинска работа живот. Като се прибави и по-прилежно гримираното междуушие от това на повечето ти наборки, веднага разбираш, че тази жена никога през живота си не е пиляла времето си, седейки по кафета с цигара в уста, обсъждайки новото палто на Гинка. При опита да я погледнеш в очите пък, удряш на кокал, защото през празния и поглед прозира тилната и кост.
    Въпреки малките си притеснения, предизвикани от тези свои първи впечатления и засилени от последвалия разговор, в които е необходимо да повториш 4 пъти, че не искаш кърпичка против смесване на цветовете, решаваш все пак да си оставиш там прането с надеждата, че няма кой знае какво да се обърка... На лелката обаче 4 пъти не са и били достатъчни и все пак ти е таксувала кърпичка... Започваш да разбираш, че и спорът би бил безпредметен, тъй като не срещаш разбиране от някак лишения от ръбове (сиреч тъп) говежди поглед.
    В края на краищата ти е заръчано да се завърнеш в 20:30, за да получиш обратно така необходимото ти за гостите пране.
    В 20:28 излизаш от вкъщи, а в 20:34 вече си поставил ръка върху дръжката на вратата на пералнята и правиш наивен опит да отвориш, но "О, чудо!" - лелчето е решила, че в петък вечер не и се стои до официално упоменатото работно време (21:00) и си е била камшика...
    Теглиш 10-25 псувни, примиряваш се, че ще искаш допълнителен чифт чаршафи и кърпи от някоя благосклонна дружка и за пореден път се убеждаваш, че най-големият проблем на България сме ние - хората. Тук никой не спазва срокове, никой не спазва работно време - всеки кара през просото - но същият този никой е възмутен от некоректно отношение...
    Амин!