2 мин за четене
Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде:
– И без друго вече сме обиколили всички възможни кътчета на България, нека си останем вкъщи!
Мишо беше кротък човек, въпреки, че от един мъж понякога се очаква да удари с юмрук по масата и да каже тежката си дума, но той просто се усмихваше и тихо се съгласяваше със своята Цвети:
„Добре, Цветенце, както кажеш...’’
Четиринадесет годишната им дъщеря, Райна, визуално приличаше досущ на майка си, но характерът ѝ изцяло се препокриваше с този на баща ѝ.
Малко преди Райна да се роди, всички семейни приятели на Мишо и Цвети започнаха да ги подготвят за родителството с думите:
– Сега ще видите вие какво е да си имаш бебе! Край на спокойният живот! – а после се заливаха от смях.
Но бебето се оказа м ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse