Когато се събудих в малко късото ми легло, в хижата беше тихо, нямаше и помен от силната музика, дивото парти и веселата глъч. В тъмната таванска стаичка се процеждаше сноп лъчи идващ от единствения прозорец. Светлината разпиляваше прашинките във въздуха и ги впускаше в луд танц, а един тъничък лъч се отразяваше самотно в друга посока. Проследих го със сънени очи, когато краят му ме отведе на един метър вдясно от мен, ненадейно озаряващ най- прекрасното лице, което очите ми бяха виждали...
В съня си тя изглеждаше дори още по-красива. Лежеше на едната си страна обърната към мен, чертите на лицето ѝ бяха изящно изваяни от божиите ръце, а завивката не я криеше, а само очертаваше съвършените ѝ извивки и форми.
Тъмните ѝ коси, макар и грижливо завързани се изливаха като фонтан върху меката възглавница.
Сияещото ѝ лице излъчваше невероятно спокойствие, а изрисуваните и устни с цвят на зряла смокиня нежно се събираха в блажена усмивка.
Какво ли сънуваше ? Искаше ми се да надникна, да бъда гос ...