Беше студен декемврийски ден. Флори свиркаше от клетката, макар че му беше студено. Та нали папагалите обичат топлината? Димо не забелязваше това. Той се загледа през прозореца и броеше колите, които минаваха навън. Днес беше важен ден за него. Чакаше да звънне телефонът и да му кажат, че е нает на работа и трябва да отиде и да си вземе пропуска, с който се отваряха вратите на печатницата. Нали затова той мечтаеше от малък. Да работиш в монетния двор, това беше семейна чест. Сърцето му се пръскаше от притеснение. Следеше стрелките на часовника и преглъщаше мъчително заседналата в гърлото му буца.
Беше понеделник. Пак се очертаваше скуката на делника и апатията на сивата седмица, до болка познати на Димо. Той бавно стана от канапето и се отправи към кухнята, а зад гърба си сякаш чуваше ехидното кряскане на папагала: „Грешен си! Грешен си!” Облакъти се на кухненската маса и запали евтина цигара. Силна кашлица задуши гърлото му и той закашля. След това изрече ругатня. Телефонът процепи ти ...