Песента на палача

19 jul 2007, 0:01

Prosa

928 0 1

3 мин за четене

    Капките бавно се сипят по стъклото на колата. Тропат безритъмно по покрива и бавно ме побъркват. Цялото това чакане ме изнервя. Иска ми се да запаля колата и да изхвърча към малкият ми апартамент. Ала не мога. Поех поръчката и трябва да свърша работата. Просто поредната жертва. Някоя си проститутка,която е обслужвала известен политик и сега се е разприказвала. Политикът плати добре за нейната смърт -
$10 000! Не можах да устоя на предложението. А и какво толкова - една проститутка.
    Та, в момента чакам моята цел да се прибере в апартаментчето си. Дъждът продължава да трополи безсмислената си песен по капака на колата ми...
    Минават час, два и малко след това се появява тя... Изглежда добре. Черна вталена пола, мрежести чорапогащи и високи черни ботуши.Толкова красива и толкова мъртва в моите очи. Бавно се запътва към входа на блока, докато таксито се застоява. Явно е нямала пари за такси и на шофьора му трябва време да си вдигне ципа...
    Грациозно си отваря вратата и се качва нагоре. Изчаквам малко и излизам от колата. Старателно стъпквам стотния фас за днес и тръгвам уверено към сградата. Качвайки се по стълбите, усещам нейния скъп парфюм.Сякаш пролетен вихър бавно е минал по тези стъпала и е оставил неповторимата си свежест... Но тя е просто поръчка...
    Знам, че е на четвъртия етаж и в момента, в който стигам нейния апартамент, ставам по-тих и от нощта. Бавно и сръчно проверявам дали вратата е заключена. E, жалко,заключена е... Ще загубя няколко минути в игра с ключалката. Най-накрая отключвам и спокойно отварям старата врата. Чувам пращящия звук, който ме дразнеше и навън в колата - тя е под душа.
   Явно днес ще спестя някой друг патрон. Внимателен и тих като дим от пушеща цигара, аз се промъквам през добре обзаведения апартамент. Звукът от плющящата вода по перфектното тяло на жената се засилва. Ето я - вратата на банята. Отново с изключителна предпазливост аз бавно отварям вратата и се шмугвам незабелязано, като самата смърт,чийто вестител съм аз самият...
   Но сред силния и дразнещ звук на душа се чува друго, нещо красиво
и мелодично. Нежният гласец на момичето се точеше из ехтящата баня като маслена струйка в море от мляко. Тихото припяване се слива с ехото в банята и заедно приличат на божествен шепот.
    Но нещо не е наред. Нещо в мен подскача. Песента ми е позната. Същата тази песен, която ме караше да се топя на времето всеки път, щом майка ми я запяваше. Слушайки нежния глас на жената и спомена за дните ми като дете избиват в моето съзнание...
    И някак неусетно запявам и аз...
    "Всеки път, щом щом зърнеш ти небето,
     спомни си за дните с децата на полето,
     и всяка несгода зад гърба си остави,
    и всяка обида и лоши мисли забрави..."
   За миг гласът й трепва за секунда и отново се понася като лятна утрин над цъфнало поле. Гласовете ни се сливат в едно и сякаш се обичаме. Сякаш без страх от мен, тя дърпа завесата на душа и ме поглежда в очите, продължавайки да пее. Красивото й лице и сексапилното й тяло ме подлудяват. Нещо се променя. Всичко пропада, оставаме само аз, голата проститутка и жадният за кръв нож в ръцете ми. Но ние пеем. Тя бавно пристъпва към мен, а гласовете ни обожествяват момента. Зелените и очи сякаш пронизват моите, а ние пеем ли, пеем... Още секунда-две и тя вече е пред мен - красива, мокра и все още пее.
    Пея и аз.
    Гледаме се и пеем. Изведнъж, сякаш наговорено, гласовете ни утихват. Следва страстна целувка. Сякаш зов за помощ от давещо се коте... Нежните и устни, продажни и меки, галят моите. Кратка пауза и отново запява. Запявам и аз...
    Песента отново се понася около нас. Гледаме се и пеем... Но защо не я е страх? Защо не я плашат белезите по лицето ми, черният ми шлифер или ножът, който се подава от колана ми?
    Не знам. Но ние пеем нашата песен:
    "Всеки път, щом щом зърнеш ти небето,
     спомни си за дните с дец...
    И тя замлъква. Задави се в глътка кръв за кратко и се стоварва на земята безжизнена. Кървавият нож в ръцете ми подсказва какво съм направил... Избърсвам ножа в една от хавлиите и бавно се навеждам над мъртвото й тяло. Целувам безжизненото й лице и едвам изричам:
    "Съжалявам"
     Водата бавно размива кръвта по пода, а аз хвърча надолу по стълбите. Влизам в колата и мудно паля цигара. Дръпвам си и потеглям към къщи. А по пътя, в главата ми тече една и съща песен:
"Всеки път, щом щом зърнеш ти небето..."

Песента на палача

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas