Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичко нормално, за да го направи ненормално, всичко хубаво, за да го претвори в лошо, всичко красиво, за да докаже, че красотата е крехка и няма място в неговия живот. И се гордееше с това, като го изразяваше чрез олигавената си ухилена физиономия. Такъв си беше Петко. От малък, като ученик, като зрял мъж, та чак до преклонна възраст. Не, не беше престъпник, рецидивист или нещо такова. Просто беше олицетворение на ненормалщината. В унисон с всичко това, той не обичаше животните, независимо какви - домашни, диви, птици, влечуги. За него всички бяха или храна или "мръсна гад".
Стрина Веца, жена му, беше кротка и болнава женица. Докторите все не успяваха да поставят точна диагноза за нейните болежк ...