Беше късна петък вечер. И двамата, абсолютно отделно един от друг, бяха решили да отидат на парна баня. Единственият начин да оставиш напрежението някъде в забързания делник. Първи влезе той, приготви се и се запъти към залата. Разминаха се в коридора, но тя така се беше сгушила в якето си, загледана в земята, отвлечена в мислите си, че погледите им не се засякоха. Изглеждаше обикновена петък вечер. Съблече дрехите си, взе една гигантска хавлия, уви се в нея и отиде в парната баня. Когато влезе, вътре беше запарено и всички образи се виждаха смътно. Нямаше много хора. Но с влизането усети нещо различно. Не отдаде голямо значение и седна в един ъгъл. За миг затвори очи и отпусна тялото си. Нещо я стресна, отвори очи и видя силует, който я заинтригува... не можеше да види детайлите на лицето, но то ѝ хареса... опита се пак да се отпусне, но желанието да погледне отново, надделяваше... погледна отново... мъжът в далечината си говореше с друг, седящ до него. Имаше дълбок глас... погледите им се срещнаха и тогава тя отмести глава. Насили се да затвори очи. Умората надделя и се отпусна в наслада... когато отвори очи, мъжа го нямаше. Остана леко разочарована. Излезе от залата и се запъти към съблекалнята. Той все още беше в съзнанието ѝ... взе си душ, започна да се облича. Беше сама в съблекалнята. Подозрително сама... сушейки си косата, чу звук и след това лампите изгаснаха... дали се беше забавила твърде много? Сърцето ѝ заби бързо... не може да са си тръгнали – помисли си тя.  Излезе в коридора, светейки си с телефона и попита: Има ли някой... никакъв отговор, попита втори път. И тогава го чу. Онзи дълбок глас: Здравей, не се плаши, май са ни заключили... Той я освети с телефона си и тя се усмихна. Мократа ѝ коса беше направила влажна диря, която се спускаше по белия потник към гърдите ѝ. 
- И какво правим сега?
- Ще почакаме, сигурно скоро ще дойде чистачът.
Той светна най-близката лампа и тогава тя се ококори в изненада. Срещу нея стоеж тъмнокос, тъмноок, добре сложен и доста привлекателен мъж. "Дори в най-смелите си мечти не си го представях така (помисли си тя)".
Той се усмихна. Разчете мислите ѝ. За него тя също бе доста привлекателна. Доближи се и ѝ подаде хавлията, която държеше в ръката си. 
- Вземи я, цялата ще станеш мокра... – след тези думи се усмихна двусмислено.
Тя сграбчи хавлията и попи косата си. Завъртя се и тръгна към съблекалнята. Знаеше, че той ще я последва. И той го направи. Тя влезе, после той и затвори вратата след себе си. За момент стоеше зад нея. Телата им тръпнеха от напрежение. Тогава тя се завъртя и тръгна към него. Той я сграбчи и започна да я целува без посока. Жадно и искащо. Пъхна ръцете си в дънките ѝ, хвана дупето ѝ. Тя бе сложила длани на лицето му и диво го целуваше. Той плъзна ръцете си под потника ѝ, разкопча сутиена ѝ. Той падна на земята. Захапа едното ѝ зърно през потника и тя изстена. Тя свали ръцете си към колана му и разкопча панталоните му. Смъкна ги надолу, а той я завъртя и хвана в ръце косата ѝ... цялата тази гледка се отразяваше в многобройните огледала наоколо. Свали дънките ѝ и рязко влезе в нея. Тя извика... сграбчи в ръце гърдите ѝ... докато влизаше и излизаше от нея... Никой не знаеше колко време имат... грабеха всяка секунда... Стоновете ехтяха в празното помещение и наслада се стелеше във въздуха. Докато стигнаха края... Свлякоха се на пода и се погледнаха с усмивка. Понечиха да кажат нещо, но тогава се чуха ключове. Бързо облякоха дрехите си. Излязоха навън. Чистачът беше дошъл. Тогава тя бързо притича покрай него и излезе навън. 
Чистачът поздрави:
- Здрасти, шефе!
- Здравей, приятел!
Тя вървеше забързана и щастлива. Може би никога нямаше да разбере, че той държеше ключа от залата...