Пикси вървеше тъжно по пътеката. В нормална ситуация или преди няколко месеца, наведеният ù нос трябваше да сочи нагоре към усмихнатото слънце, а не надолу към прашния път, но за нея нямаше такъв вариант. Все едно безкрайните ù проблеми се бяха събрали в чипото ù  носленце и го теглеха ли,  теглеха. Но да се върнем към началото ù.

                Пикси се роди фея. Не елф, джудже или нещо друго, а фея. В земята, където се появи, не е точно раждане, защото тези свръхестествени същества, както ние ги наричаме, го нямаха това понятие. Те просто се появяваха, и за Пикси беше отредено да бъде фея. За тази вселена това си е страхотна „професия”. Не те карат от малка да държиш непрекъснато голям железен чук или да си длъжен да носиш зелено трико с безумна шапчица, която подрънква! За феите - най-важно е да са красиви и от време навреме, хвърчейки да пръскат с вълшебен прах и да правят сладки чудеса, като да сътворяват за някое малко момиченце пони с лилава грива и да си гледат живота. Пък ако имат късмет (повече от това да се пръкнат феи), може да се залюбят с отказващо да бъде мъж момче. Пикси не се появи с по-различна мисия от съсестримите си и в началото не се и случваше нищо обезпокоително. Имаше много приятели от всякаква големина, децата, за които трябваше да се грижи, не бяха много взискателни и не искаха кой знае какво. Общо взето, по няколко приказни замъци в умален размер на година, 2-3 лъскави, руси принца на месец и максимум по една захарна къща на седмица. НО този перфектен живот след известно време ù омръзна, почна да иска повече, а хубавите преживявания не са безплатни дори и в Приказния свят. За съществата всичко е безплатно – храна, вода, напитки, само „фалшивото щастие” се заплаща. То не е питие, хапче или вид тютюн, а състояние, което само елфите могат да ти доставят. Но тъй като те са резистентни към собствената си магия, те си правят опиум от еделвайс, който само на тях понася, така че който искаше от тяхното „чудо”, трябваше да има подсигурено цвете.

                 И така, стигнахме до момента с окаяното състояние на феята и прашния път. От върха, да бъде фея, което ù беше дар от съдбата, стигна  до там да е на дъното, с име, което вече ù носеше толкова чест, колкото това да бъде трол. Веднъж отдадеш ли се на манията по ”фалшивото чудо”, няма връщане назад. Животът, който си градил, почва да се срива пъти по-бързо, отколкото си го градил, а покрай него и уважението, и привилегиите изчезват. И така, Пикси се озова тук. Чорлава, изпокъсана, изподрана, продала всичко свято, което ù принадлежеше – материално и нематериално, включително и честта си. Всички мисли, които ù се въртяха в последно време, бяха само идеи и миражи как да се сдобие с още един еделвайс, но тъй като беше стигнала дъното и тя приличаше на самото отчаяние, почна да размишлява над една самотна мисъл, надежда към по-хубав живот, а именно, как да се върне назад и да бъде отново пълноправна фея с приятели и с лигави деца, за които да се грижи. Знаейки и размишлявайки над този толкова труден път, който трябваше да извърви, тя беше тръгнала към всемъдрия крал на Приказния свят, за да се моли, паднала на издраните си колене, да я върне към предишната ù позиция. И в следващия момент тя видя нещо да блещука на земята:

-          Я, еделвайс!