През паяжината от пукнатини на предното стъкло се виждаше, че на асфалта лежи човек. Бе застинал в неестествена поза. Мотоциклетът му бе изкривен до неузнаваемост от чудовищната сила на удара.
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. Предницата бе силно пострадала, особено от дясната страна.
– Откъде пък изникна този тъпанар! – измърмори той и потърка натъртените си ребра. – Ах, как можа точно на мен да се случи! Ами ако е мъртъв! Само това ми липсваше! Рени, добре ли си?
Жена му простена. Лицето й бе мъртвешки бледо, а очите й гледаха с трескав поглед.
– Ще отида да видя дали е жив. Лошо ми се пише, ако… Рени, попитах те нещо?
– Боли ме кракът – проплака жената и прокара трепереща длан по челото си. Той я изгледа стреснато и рече:
– Стой тук и не мърдай, аз ще изляза да видя какво е положението.
Тя отвори уста, за да каже нещо, но като видя колко е изнервен мъжът й, реши да мълчи.
Няколко минути по-късно мъжът се върна п ...