Много обичам да си правя шегички с продавачките. Продавачките от всякакви магазини и всякаква възраст.
Всяка Божа сутрин махам гащи от Студентски град нагоре към Околомръсното. Всяка Божа сутрин минавам през бензиностанцията и всяка Божа сутрин се получава едно и също. Взимам си пакетче семки от рафта, подавам го на продавачката, след което следва винаги:
- Добро утро! Гориво зареждате ли? – изчуруликва слънчицето насреща.
Тогава избирам най-сериозния и снизходителен тон и отвръщам, сочейки с поглед семките:
- Това ми е горивото!...
И винаги следва една ослепителна усмивка.
- Да ви предложим вафли на промоция? – настоява пак момичето.
- Благодаря, обаче ще си разваля стройната фигура.
Стройна тя!... 170 см на поне 103 кг. Била е нявга стройна... Следва още една ослепителна усмивка, пожелаваме си приятен ден и денят ми определено става приятен.
Махам си аз гащите по банкета на Околомръсното, люпя си „горивото”, плюя „изгорелите газове” и си мисля, как ли ми завиждат ония в скъпите коли, ...