Той си изпи водката, стана и си тръгна. Останахме само аз и тя. Тя беше от онези глупави жени, които натоварени с комплекси от бащите, а после и мъжете си (каквито е намерила по негово подобие) не осъзнаваше каква красавица е. Тесните ѝ дънки се впиваха в сладкото дупе. Беше кръстосала краката си. Чорапчето го беше насъбрала над глезена съвсем небрежно. Чудех се дали знае какво има... това дупе и тия крака, разбираш ли, не те оставят неутрален... няма как.
Стоях и тайно я гледах. Там, където дънките ѝ свършваха, чорапчето беше навито, а обувките ѝ покриваха стъпалото ѝ. Наистина беше нещо красиво.
Чакахме брат ѝ да излезе от стаята. Болничната стая. Аз не го чаках, де. Запознахме се с нея и го зачакахме заедно. Обаче той така и не излезе. А с нея така се гледахме...
- Е... - рекох аз, тъй че като бях Висоцки - много оригинален, разбираш ли...
- Е? Какво сега? - попита тя.
Нали разбираш, да не измисляме топлата вода, така и не се постарах да измисля нещо. И двамата знаехме, че ще се чук ...