"Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (с тебе) угасва..."
Минава полунощ, а аз седя и си мисля за теб, за мен, за нас. Мисля за това какво беше и какво можеше да бъде. Чудя се дали понякога и ти си мислиш за мен така, както аз за теб. Често се питам какво да правя - дали да се боря за теб, или да те забравя. Знам, че не трябва да те търся и отдавна загубих правото да знам как си и какво правиш, но също така знам, че и да те забравя не мога.
Има любов! Вярвам и знам, че съществува. Ти ми го доказа. Но сега теб те няма и аз се чувствам сама. Усещам някаква болка от липсата ти. Знаеш ли, още те обичам. Всъщност никога не съм спирала. Откакто ти си тръгна, част от мен също си замина. Липсваш ми страшно много!
Липсва ми гласът ти, липсва ми чувството да обичаш и да бъдеш обичан. Но най-много от всичко ми липсваш ти! Никога не съм обичала преди теб. Ти си първият, когото сърцето ми обикна. Сега всеки изминал ден се уча как ...