16 ene 2021, 21:40  

Писмо до емоциите 

  Prosa » Cartas
874 2 9
10 мин за четене

 

 

                               ПИСМО ДО СТРАХА

 

    Здравей , Страх!

    Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името си, нали?  

    Важното е какъв си и какво ни носиш!

 Ще съм честна, не мога да кажа,че се радвам когато си тук, но те приемам като учител.Строг учител, който може да напише двойка в бележника на вярата ми, а може и шестица

    Всичко зависи от това дали и доколко съм си научила урока. Когато ме е страх от нещо, аз мисля повече отколкото когато подскачам от радост. Радостта е като шарена детска въртележка- качваш се и се въртиш в един и същи кръг щастливо, а после когато времето ти изтече пак се връщаш на същото място и спираш.

  Докато с теб, страх, е по-различно. Ти си като колелото, което толкова обичам да карам. Ти  ме мобилизираш, затова те обичам! Когато се появиш, аз действам, независимо дали ще тръгна по правия или кривия път. Важното е ,че тръгвам и то сама. Изборът е мой. Просто аз поемам управлението. Накъде? Може би да бягам от вината или да я надбягам.Може да тръгна по нанадолнището на тъгата и да забравя да натисна спирачките на разума.

    Мога да поема и по инерцията на чувствата. Не знам къде отивам, но знам защо.Трябва да избягам от някой, нещо, а понякога и от себе си.

  Затова те обичам страх и не ме е страх от теб.И затова понякога ме удряш жестоко, за да  ме провериш. Не ми вярваш, че те приемам страх. Но аз те приемам, въпреки че много пъти раняваш вярата.Приемам те, защото понякога се превръщаш в огледалото на грешките ми и в теб ги виждам по-ясно. Понякога е нужно да съм ги направила , за да ги видя по-добре.

  Понякога си много лош и груб, но и тогава пак ме учиш.Каляваш ме и чрез теб ставам по-силна. Ти си ми нужен понякога повече от радостта, защото тя ме приспива , а ти ме мобилизираш .

    Ти си по-силен от радостта и по-дълготраен. Оставаш при мен и когато не те искам, а тя си тръгва,  когато искам да остане.  Уж, тя е по-шарена, но външно , но ти си по-шарен вътрешно...

 

                ПИСМО ДО БОЛКАТА

      Ти си солена и горчиш,  особено ако се появиш неочаквано.  Никой не те иска и сигурно и на теб ти е тъжно сама. Ти си близначката на тъгата, но както много от близнаците вие си приличате външно, но не и вътрешно.

  Имате почти еднакви дълги коси –спомени,  които стигат чак до кръста на истината.Очите ви имат син цвят като на мечтата, черните ви вежди – настроения са гъсти , а устните ви –желания са напукани от сухия вятър на очакването.Ръцете ви са здрави и силни,а стъпките ,които оставяте понякога най-неочаквано започват да светят.

   Но вътрешно сте много различни. Когато отворите вратата на мига и влезете в някое от чувствата , твоята сестра –тъгата понякога не се сеща да си тръгне и остава по-дълго до камината на чувствата. А ти влизаш с трясък и искаш да пометеш всичко. Не те интересува дали после ще има или няма да има огън. Искаш да вземеш всичко за себе си и да ни завладееш,че да мислим само за теб и да усещаме само теб.

 Ревнуваш ни от радостта. Искаш да я откраднеш и после да я изгориш.

После дълбаеш и във вярата. Не ти ли стига ,че ни отнемаш радостта?

     Вярата е по-тежка, но ти си готова на всичко, само и само да станеш единствената царица и да подчиним на теб всички чувства . Защото когато боли, ние мислим и чувстваме само теб, всичко друго остава назад.

  И все пак ти си ни нужна, защото как бихме се радвали, когато не боли, ако не знаехме как боли. Ти ни учиш да бъдем по-силни.Както смърляното коляно в детството зараства и после го показваме с усмивка , така и ти можеш да зараснеш по-лесно, ако има човек до нас ,който да те превърже.По-малко боли, когато има на кой да кажем ,че ни боли.

            

ПИСМО ДО ГНЕВА

 

      Странно е да пишеш на огън.Огън,който може в миг да изпепели всичко.

Огън, който е много опасен , защото може да запали и другите емоции и те да избухнат и да разрушат някои скъпи чувства.

  Ти ни връхлетяваш като неочаквана буря, въпреки че понякога се раждаш в кибритената кутийка на безсилието, а яростта е клечката ,която  те запалва.

 Знам,че ти си една от най-опасните емоции, но въпреки това ти пиша. Искам да те опозная, защото колкото и да те потискам, знам че ти гостуваш и в мен.И когато не те наричам с истинското име, ти можеш да станеш още по-злопаметен и по-опасен, защото много често другото ти лице е насилието.Онова , което го криеш и ти сам потискаш, както аз теб.

   Пиша ти,защото искам да те опозная, искам да разбера кое в мен те провокира , за да мога навреме да действам.

  Да, ти си неизбежен като снежна лавина, която може да ни затрупа и задуши най-неочаквано, тогава когато сме спокойни и тихо ни гали топлият вятър на радостта.Не, не искам да те контролирам, но искам да мога да контролирам себе си, когато дойдеш ти.За да мога да намеря пролуката и посоката от която да изляза от твоите тежки преспи и да оживее в мен търпението и радостта.

 

  

                            ПИСМО ДО РАДОСТТА

 

Здравей , радост!

   Обичам те, защото си най-свободната е независима емоция.

   Обичам те, защото ми даваш криле, било то и за малко, но достатъчно за да видя много и да вкуся от меда на щастието.

   Обичам те, защото понякога най-неочаквано се появяваш и оттам където най-малко очаквам като например от извора на една забравена сълза.

  Обичам те, защото ме караш да се обичам повече и да вярвам повече в себе си, дори тогава,когато никой друг не ми вярва.

   Обичам те, защото осветяваш пътя на мечтите ми по маркировката на спомените и ме водиш към върха на себепознанието.

   Обичам те, защото когато си в мен, искам всичко и чувствам ,че мога всичко.

      Може би затова толкова те обичам, защото бързо изчезваш. И ако останеш по-дълго и те видя в цялата си светлина, може просто да те приема  и да свикна с теб. Когато идваш бързо и изчезваш, аз летя  с крилете ти. Понякога се появяваш най-неочаквано там ,където най-малко съм очаквала.И си тръгваш, когато съм убедена ,че ще останеш завинаги. Може би в това е чарът ти?

   Обичам те, защото когато ме целунеш неочаквано и вярата ми разцъфтява и ухае на истини.

   Обичам те, защото ,когато ме прегърнеш силно, усещам дъха на музата ми и тя се събужда.

  Обичам те, защото когато танцуваш с мен, на хорото се хващат всички мои желания и после всяко едно ме кани на танц поотделно.

  Обичам те радост, защото обичам да се радвам!

А ти, обичаш ли ме?

 

 

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Може би писмо до себе си за необходимостта от всички преживявания, за да можем да правим разлика между тях и да търсим щастието, защото пътят към щастието винаги минава през страданието.
  • Благодаря! Радвам се,че ти хареса!
  • Направила си точен разбор на състоянията в които човек изпада , разбира се по различен начин от останалите. Това са твоите , които те правят човек! Хареса ми!
  • Благодаря, Дарина за мнението! И аз поняога мисля така, а друг път инак. Всъщност писах го много набързо, без да мисля...
  • Не съм съгласна с нищичко от горенаписаното
    Радост е името на победата над страха, болката и гнева. Тази победа не е никак лесна, тя е най-важната и трудна победа в живота ни, но веднъж победили, всяка следваща битка става по-лесна. Радостта е голяма сила, животворна сила.
  • Радвам се, че ви хареса!
  • Със Стойчо. Поздравления!
  • Понякога чувствата са микс от различни емоции...
    Много ми допада този емоционален заряд на обяснението при различни състояния.
    Веселка, успяла си да опоетизираш тези състояния, което прави четивото " да се чете на един дъх" разстояние от автора.
    И силен подтекст на финала, който тълкувам като директно зададен от автора:"А ти,мен обичаш ли ме?"
    Поздравления, за написаното от теб!
Propuestas
: ??:??