Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби...

...

Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се плаче... Нали знаеш, че най-великите готвачи нямат тайни, просто умеят да лъжат...?

...

Скъпи Някой,

Пиша ти това и, правейки го, нямам желание да ти кажа коя съм, би трябвало сам да се сетиш, нали затова си Някой?!? Не искам да знаеш нищо от онова, което ме определя като нормален, еднакъв с всички останали, човек. Не искам да гледаш на писането ми като на абстрактна проява, не, не живея от духовност, живея от хляб и вода, точно както ти, за тях работя, купувам ги с пари, точно както ти, няма нищо грандиозно, няма нищо впечатляващо в моя нормален, еднакъв с този на всички живот. Това, което ни привлича в даден човек, това не касае неговата вътрешност и външност, касае единствено собствената ни представа за него. Скъпи Някой, аз съм царицата на представите, питай някой друг, който ме познава, ще ти каже, че съм умна, това ще ти каже, може дори да ти разкаже в какво се изразява общоприетата идея за умност. Както вече ти казах, ако си толкова специален, ще знаеш всички тези неща, няма да питаш и няма да съдиш, няма да правиш изводи за мен според това, кога съм се омъжила, колко деца имам, къде работя, коя зодия съм, колко съм висока, кой номер обувки нося, кой е любимият ми филм... Един наистина специален Някой не би допуснал някой да го „святка” относно мен, той ще ме е сънувал поне два пъти през последната година и вече ще е наясно, че съм просто Такава.

Скъпи Някой, стоя на висок селски дувар, боса, много е тъмно, малко е горещо. Ще ти кажа няколко наистина важни неща за мен, които няма как да знаеш, дори да си много специален. Нито едно от тях не те интересува истински, но след като ги узнаеш, сам ще се убедиш, че следващия път ще ме сънуваш по-друга, не казвам по-хубава, просто друга. Това са нещата, които би узнал, ако не питаш, ако питаш, ще знаеш само, че съм същата като всички останали, кифла.

Важните неща:

Не обичам супа и не ям с лъжица. Пия кафе без захар. Пуша. Понякога лежа на терасата и си мисля, че наблюдавам метеоритен дъжд, понякога рисувам, особено зимата. Мога да плувам и да правя шпагат. Работлива съм. Предпочитам скъпите вещи, предпочитам хубавите коли. Обичам да чета „Анн от „Зелените покриви” „. Не обичам хора, които казват : „Оф, стана ми тежко”. Не се страхувам от паяци, нито от мишки. Обичам да пътувам, обичам да шофирам, имам дискове, а на тях една песен, записана 101 пъти. Обичам Бургаските солници. Обожавам да мия зъбите си в 5.30 сутринта на незнаен паркинг в Австрия. Обичам камъчета и пайети. Обичам канцеларски материали. Умея да чакам. Злопаметна съм. Трудно се сбогувам...

Скъпи Някой, аз никога повече няма да съм на седем; по тази причина  - каквото е възпитано у мен, е вече възпитано... В този смисъл, големите неща не са от значение. Доколко съм принципна, доколко съм искрена, доколко разбирам живота и доколко не... всичко това са вече „отиграни” моменти, нито ти, нито дори самата аз, имаме властта да ги променяме. Мили ми Някой, принципните положения в живота не са от водещо значение, особено, когато става дума за това да се влюбиш в някой. В затвора има хора, които са извършвали убийства, извън него също има такива, представяш ли си, че има други хора, които са влюбени в тези хора? За какво говорим тогава? Не ти трябва историята ми, трябва ти просто симпатична представа.

Скъпи Някой, не си мисли, че не се старая, това, че не редактирам, не значи, че не мисля. Мисля само, че ако ти наистина си моят специален Някой, ти нямаш нужда от това „учение”, предполага се, че съм те научила на всичко това, още миналата година, когато ме сънува за пръв път.

Някой,

тук стана много горещо, екологията не ми е слабост, самодоволно гася тази цигара в дувара, на който ти казах, че стоя и от него скачам направо в басейна, това са 600 перфектни кубика вода, може и повече...

Скъпи ми Някой, ако не си човекът, моля те недей така, не мачкай писмото, предай нататък...

P.S.

Умея да правя шоколадови бонбони, а червеното... страшно ми отива.

...

Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби... В кого?