Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод да си казваш: „Боже, колко добре изглеждам!” Извинявай, но не можах да се сдържа, знаем, че си доста суетна.
Какво не бих дала да можех да надникна в бъдещето, но пък така, казват, животът е по-интересен. Надявам се, че музикалната ти кариера е продължила да се развива блестящо, че си пътувала по целия свят, изнасяйки емоционални концерти пред възторжени почитатели. Иска ми се да вярвам, че там, сред публиката, са били Марти и баща му. Да можех да видя синчето си - пораснал и възмъжал. Сигурно е надминал баща си по ръст и много се гордееш с него. Най-вероятно не харесваш приятелките му. Естествено, че не са достатъчно красиви, ей, слушай, би ме учудило много, ако не ти изглеждат прекалено л ...