Писмо до татко...
Здравей, татко...
Пиша ти това писмо, защото ти обещах, когато навърша пълнолетие, ако не си до мен, да те осведомя какво става в живота ми, как се развиват нещата с мен... Е, на моята осемнайсетгодишнина ти не си до мен, така пожела съдбата ли, мащехата ли, не зная, но е факт... теб те няма и аз в момента изпълнявам твоята единствена заръка...
Пиша ти...
Огорчен съм, татко... от живота, от съдбата... Помня, тате, как ми казваше и ме учеше на добро от малък... Онзи ден приложих наученото... А хората ми се изсмяха в лицето, когато купих на старицата геврече...
Тя просеше...
Не съм богат, татко... Не успях да се реализирам... Само смях предизвиквам на този свят...
Клоун съм...
Да, тате... с червен нос и от онези шапки-идиотки, които в Рая, при мама, са толкова актуални навярно...
Такава ми е професията...
Актьор в западащ цирк...
Разсмивам хората, но май повече отвън, отколкото вътре, на манежа... Снощи след представлението приютих познатия клошар, който всички отричат... В знак на благодарност той ми каза толкоз хубави думи... стопли ме неговата Благодарност, а на сутринта като че ли колегите ми страняха от мен... Не зная защо, предполагам, защото се забърках с просяци... Мислеха ме за глупак... Старая се да съм човек във този свят на Вълци, тате, но ми е трудно...
Момиче си нямам до себе си... Още един провал претърпях... Хиляди разсмивам, заради една плача!!! Всяка вечер... Не зная защо връстниците ми се хранят с женска плът!!! По наше време се ядеше свинско, агнешко... а днес... днес чувам реплики от сорта на: "Ще те скъсам", "Ще те изям", "Ще те излижа"... Не ги разбирам, татко... Може би съм старомоден моралист, който след минути излиза на манежа за поредния си номер, но не ги разбирам... Както не разбрах защо моята комшийка напусна живота ми... след като израснахме от малки винаги двама... Може би съм ти разказвал за баткото с мерцедеса, навярно той бе причината...
Това е, татко...
Преди да пратя писмото по гълъбите, все пак... искам да ти кажа, че аз всяко представление играя само заради един избран човек! Нарочвам си най-скромно облечения и актьорска злоба се влива в мен, само и само за да го усмихна!!! Тези са най-трудните... Изтерзаните от живота... Те най-трудно се разсмиват... Зная, тате, че хората от нашата професия по принцип се правят на интересни, само и само да ги забележи някоя яка, напращяла, както се казва на днешно време, мадама... Зная че повечето, играят заради нея, с цел в края на представлението да завържат запознанство и, едва ли не, да ахне въпросният свалян обект, но аз, тате, съм различен... Аз играя за хората от народа и може би затова съм сам... Че кой ще разсмива иначе... обикновения зрител?!
Тръгвам, тате... обявиха името ми... Трябва да изляза и да видя за кого тази вечер ще е моето представление... За скитника от дъното на залата или за изтерзаната майка и детенцето й в инвалидна количка...
Път ме чака, тате...
Оставям те да си допиеш отлежалото 50-годишно уиски, да гушнеш засуканата ми мащеха, която толкова те промени, и да си дръпнеш от пурата, която навярно гори в пепелника на масата пред басейна... Пък аз... аз все някак ще се справя, тате... Нали мама ми помага отгоре и бди над мен...
Твой обичан син...
© Р - п Todos los derechos reservados