Познавах те, само по почерка, по начина на писането ти знаех, че ти си тази жена, която ме вълнува и искам да опозная. И тогава те срещнах усмихната, щастлива, че ме виждаш и ме допусна в теб, в теб и твоя свят, позволявайки ми да се докосна и до най-съкровените ти тайни. Опознах те, не само по начин на писане, а и по начин, по който хиляди други биха искали да те познават - отдадена, обсебваща, обичана и обичаща, давайки всичко онова от себе си, не оставяйки нищо за самата теб, всичко бе за мен. И ти ме опозна такъв, какъвто никой не ме познаваше, а дори и аз не подозирах, че мога да съм така предан, отдаден, обичащ, не запазвайки нищо за мен самия, давайки всичко на теб. Ти бе до мен през всичките тези години, закриляйки ме като майка, пазеща ме като орлица и обичаща... със всяка част от сърцето си, там, където зная, че има едно кътче, наречено с моето име.
И аз те обичах... Обичах те с всяка фибра на тялото ми, с всяка гънка на мозъка ми, с всяко туптене на сърцето ми и знаех, знаех ...