Скъпи някой,
знам, че вероятно не ти пука.
Знам, че вероятно си зает да гледаш телевизия или да се занимаваш с твоите проблеми, или може би си зает да се смееш и преследваш пеперуди. Може би прекарваш следобедите в тревата, подушвайки уханието на слънцето и вкусвайки живота.
Може би нямаш време да се тревожиш за мен.
Но ще се престоря, че ти пука. Просто искам някой да ме чуе.
Не очаквам да разбереш или да ти пука, дори не знам дали ще ме чуеш.
Само мога да се надявам.
Скъпи някой,
предполагам, че мога да започна като ти кажа, че не искам да живея повече. Свободното време минава, докато аз се чудя дали има изход от живота.
Би трябвало да се извиня за това, но проблемът е, че не искам.
Има постоянно пулсираща сила зад очите ми. Мечтая да скоча от скала (чух, че било като да летиш). Вечер заспивам с лед в нервното ми сърце, а реалността бавно започва да се топи в кошмарите.
Скъпи някой, ...