Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, притежава удивителната способност да складира, но и да унищожава излишната и ненужна, неважната информация. Пожелавам ти всичко хубаво, бъди здрав, щастлив и върви... Е, ти си знаеш къде!?!"
Втората част от писмото, което не успях да напиша, а и да бях го написал- щеше да ми бъде върнато с щампа "недоставрно, поради липса на точен адрес". Всъщност точният адрес е моето сърце, което и днес, и навеки, знаеш, че е твое и само твое ще бъде. Но, знаеш ли. Научих в този живот две неща- едното, че никога не трябва нищо да става на всяка цена. Другото е, че наистина може да се видим "в другия спектакъл", както, мисля, пееше в песента другарката Карадочева. Е нашия случай, мислех си наскоро, може би не ...