ПИТО - ПЛАТЕНО

Цигареният дим на валма се напластяваше върху бедната ми глава. Влезлият отвън  не може да види и крачка навътре. Разнасях сервитьорската табла. Само по вдигнатите пръсти на някой знаех какво се иска. Постоянна клиентела. От една маса се вдигнаха няколко ръце. Това беше нов сигнал... Заплувах сред облаци от дим. На масата стояха все отбор юнаци, викаха им “Кодошите”.

- Ела да сечеш баса! – пулиха се отсреща прежълтели от алкохол очи. Техният собственик бе Чифликът. На времето имал чифлик. Продал го. И изпил парите преди колективизацията. Като пиеше, все с това се хвалеше, че е минал държавата. От там му идва прякора. Онзи ден изплашил жената на Коцето. С водни патрони и ацетилен гръмнал, но държал в ръцете си истински пистолет. Жената си изкарала акъла, като видяла Коцето проснат мъртъв на леглото. В най-големия рев Чифлика и предложил, ако почерпи, ще го съживи. После пили цяла нощ за Коцевото възкресение. Отишли и при жената на Чифлика. Там повторили същия номер. Изпаднала в ужас, тя се развикала: “Много късно го трепите. Да бяхте дошли по-рано. Това било като шамар за Чифлика. Той скочил като ужилен. Не искал да чуе и да види жена си до сега.

   Бях сигурен, че кроят капан на няколко нови миньори, седящи на масата. Двама от тях подаваха купчинка банкноти и си деряха гърлата:

- Щял да си захапе задника със зъби. Бил йога, като му гледам шкембето, не може да си върже обувките.

- Слагай де, какво чакаш! – Викаше настръхнал Чифлика.

Заброих парите. Услужливата ръка на Чифлика се протегна за неговата част. Броенето продължи. Всичко беше точно. Мъжете от  всички маси се споглеждаха.

   Чифликът се изправи с пъшкане от стола. Огледа замаяната тълпа. Усмихна се и каза, че губи баса. “Но ще се опитам.” Косматата му ръка се вдигна към устата. Жлътнаха се едни едри зъби, с които всеки глиган би се гордял. Посегна към тях. Те се озоваха в шепата му. Той ги притисна към задните си части. Образува се захапка по белия панталон.

   Ресторантът полудя от възторг. Никой не знаеше за изкуствените зъби на Чифлика.

   Измамените младежи си пробиваха с мъка път към вратата на ресторанта. Вътре, изправен на стола, стоеше и викаше Чифликът:

- Аз черпя! Да се знае кога Чифликът си е ял задника!!!

   Раздавах почерпките по масите, когато се чу трясък. Влезе Властта - местният милиционер, който с яд заповяда:

- Чифликът да престане да си яде задника, а парите се вземат в полза на държавата! Тук не могат да се правят басове! Това е комар! Давайте парите!

   Показах му фиша с поръчката. “Пито – платено”.

Набързо ни арестуваха и закараха в близкото управление на МВР. Писахме цяла вечер и поради липса на доказателства ни пуснаха.

   Чифликът вървеше отпред наперено и сякаш от книга четеше:

Така е, мой човек! С държавата трябва да си на Ти. Винаги да си една крачка пред нея. Спечелиш ли пари, изпий ги!

Пито - платено!