Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка
Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се приютили под стряхата на онзи гараж отпред, в който бездомници предават стара хартия. Там нощуват двама бродяги, с побелели бради и изтрити дънки. Една зимна вечер подпалват дървената му врата, явно изпитите бири са доста в повече, не се усещат как жълтите пламъци покрай неизгасените им цигари бързо и съскащо започват да ближат нагоре по простряното бельо пред фасадата на блока. Домоуправителят на втори вход обаче бди на поста си, подгонен от нерадостни мисли покрай скорошното си съкращение като снабдител в една общинска фирма, чиито мръсни ризи са излезли на светло. И всичко се разминава с едно пребоядисване на външните стени до към петия етаж. И добре, че е така. Защото нагоре алуминиевите дограми и климатиците говорят за друг социален статус на обитателите им. От който на виновниците силно би могло да им се подпалят задниците.
След тази случка акциите на домоуправителя-спасител се вдигат толкова, че той се явява като кандидат за щатен пазител на блоковата общност. Тръгва по инстанции, вади си свидетелство за съдимост и такова, с което да удостовери, че е клинично здрав, не е хив позитивен и дори зъбният статус му е на ниво, по-високо от средното за страната и, в частност, на квартала.
И тогава се явява една спънка, наглед незабележима. Която е в противоречие с морала му на домоуправител.
Във втори вход на третия етаж, в един пролетен ден, по-скоро сутрин, се обажда напереният глас на млад петел. Да, точно така, все още неукрепнал, но ясен и почти звънлив. Кандидатът за щатната бройка изчаква няколко дни, за да се увери, че слухът му не го лъже, и с твърда ръка започва да звъни на грозната метална врата, зад която идва този провокативен и компрометиращ образцовия блок звук. Отваря му с неохота един възрастен мъж, кани го между изтънелите тапетни стени на хола си и го черпи с домашна вишновка. Оказва се, че домакинът преди няколко дни се е отбил до Женския пазар, откъдето на промоция си е купил младата птица. С помощта на която да избяга от самотата си. И дори я е кръстил Павелчо, на единствения си син, който от няколко години се е запилял някъде из полетата на Испания, да си дири там прехраната и късмета. След тези железни аргументи кандидат-домоуправителят излиза на стълбищната клетка малко разколебан, все пак нали главната му задача ще да е в услуга на съкооператорите си. Отсега ли да започне да се конфронтира с тях…
На другия ден в асансьора се качва почти свежа жена на средна възраст, привързала с кожена каишка крака на едра костенурка. И когато кандидатът за домоуправител галантно ù отваря вратата на първия етаж, за да се разминат, изведнъж хлъцва от изненада. Най-вече от разказа ù колко сама се чувства от година, откакто малката ù дъщеря се е пренесла някъде във Флорида, за да кара магистърска степен по орнитология. Която се казва Милка, както и е кръстено това симпатично корубесто и безобидно тревопасно. А треви около блока - бол.
Най-големият шок обаче тепърва предстои. Случва се в края на седмицата, когато пред металната врата на втори вход кандидат-щатният домоуправител едва е събрал нужния кворум за провеждане на учредително събрание, на което той ще издигне единствената си кандидатура. И тогава военният пенсионер Иванов, с бодра стъпка и увит питон около врата си, прогонва половината жени и по-плашливите мъже от така трудно събралото се мнозинство. Жена му била го напуснала наскоро и той не можел да свикне с тази неочаквана свобода около врата си. Та затова… А че я обича все още, то я ясно. Затова е кръстил питона с това звучно женско име, името на доскорошната му благоверна, да му напомня за нея… Любов, какво да я правиш, едва отървал се от силния шок, си мисли кандидат-домоуправителят. И изкарва една безсънна нощ в размисъл.
А на следващия ден тича до общината, за да оттегли кандидатурата си. Все пак, моралът и съвестта му са несъвместими с нарушенията на правилника. Ще остане нещатен и така ще бъде полезен на съкооператорите си. За едни пари ли е той…
Макар че с това безработицата в големия град ще се запази на предишното си равнище.
Но какво е там някаква си статистика. Важното е човещината.
20.05.2012 Любомир Николов
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Значи, и аз не приемам идеята за директно внушение и изчистена тема. Понякога именно това е доста елементарно. А тази история е интересна, пъстра, с много аналогии за света на животните и хората, за нашенската реалност. С две слова - добър разказ, пък всеки да си изведе "правилото"!
-
Благодаря, Пиер! Имаше филми, имаше артисти! Поздрави!
-
"...Кучета и котки може! А за прасета не може?!..." - незабравимата реплика на Дочо Булгуров, изигран от още по-незабравимия Георги Русев!
Поздрав за намигването към класиката! -
Ами да. Отстъпвам за сегашното историческо време.
Радвам се, че ме разбра, понеже на мен самият ми беше малко разбъркано в главата, докато се опитвах да ти обясня.
Поздрави и на теб! -
Това е доста пространствен коментар. С казаното съм съгласен. Само с първото не съм. Да се търси съвместимост на историята със сегашното историческо време. Защото целият разказ е написан под знака на абсурда, ироничен и мек в иронията си. " За едни пари ли е той...". По-голям абсурд от този, здраве му кажи. Във време, когато стойности като морал, достойнство, честност, почтеност, са пълни отживелици. Що се отнася до домоуправителя, той изобщо не се чуди как да постъпи. Решава да си затвори очите за петела в апартамента, но костенурката и особено питона му идват малко в повече. Защото кой знае какво ще види следващия ден, може и прасе в стаята на чистачката. Та ако не се усеща иронията в последното изречение, явно причината е моя.
И за друго съм съгласен. Аз съм мързелив в писането си. Всичко пиша отведнъж, никога не добавям или променям сюжетната линия. Тук така се е получило. Другаде, малко по-добре.
Калине, благодаря Ви, или благодаря ти, както се харесва.
А може и някой близък ден да се постарая да променя нещо, все пак винаги има първи път.
Поздрави! -
Не мисля, че сегашно историческо време е подходящо за тази история.
Също така композицията не прави от разказа ти нещо особено. Имаш няколко случки подредени във времето и не става ясно коя е основна (едва ли не от тези случки могат да се направят няколко разказа). Това е защото конфликтите в тях са различни. Първо има външен конфликт (безпаричие - хора срещу съдбата), после вътрешен (домоуправителят се чуди каква е правилната постъпка) и връзков* конфликт (отношенията между различните жители на блока и техните близки). Накратко не става ясно дали коментираш бедност, морал или самота. Ще кажете, че основното е моралният избор на домоуправителят. Да, но начинът, по който е изложено всичко, не показва в дълбочина неговите чувства и разсъждения.
Малко отклонение. Липсата на негови разсъждения не убеждава читателя, че онзи е направил правилния избор. Аз например мисля, че моралната постъпка е била той да се скара на хората с животните и да ги накара да решат проблема някак си. Да - те ще се почувстват зле, но няма да пречат на другите жители. Затова е и правилото. Правилото е морално. Морално е онова добро, което е най-голямо и за най-много хора. Това, което иска да избегне домоуправителят, всъщност е поемането на голяма отговорност. Той се страхува и това трябва да е конфликтът.
Проблемът на домоуправителя не може да развълнува читателя достатъчно, защото не е ясно обяснен. Няма нищо конкретно. Да - историите са интересни, но не казват нещо.
Разбира се, има и нещо, заради което ще те похваля. Това е първият абзац. Точен, пъстър, но мрачен. Много е подходящ за първата история (с бездомниците).
Надявам се, че с този коментар не нося много негативни емоции, а напротив - поощрявам ви да превърнете този разказ в нещо по-голямо и по-стойностно.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Свет Светев, благодаря ти за одобрението!