През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на неговите полезни открития. Понякога даже успяваха да пуснат на пазара десети подобрен вариант на нещо – преди в изоставащите американски племенни съюзи да са завършили производството на първия…

И седна ученият да почива. Активно, разбира се – по препоръката на жена му, която като всяка жена разбираше от всичко и не можеше нищо.

С дясната ръка той изигра три сета тенис, с лявата посрещаше волейболната топка, с очи командваше компютъра в едновременната игра на сто дъски. И се намръщи, когато суперекстрахиперултра машината успя все пак да направи едно реми.

За отдих си пусна филм. И – странно нещо – остана зазяпан в него до края. Не го развълнуваха някакви фантасмагории за производство на въздух на Марс – планетата отдавна имаше нормална атмосфера, при това по-чиста, отколкото на Земята. Разбира се, благодарение на неговите открития.

Но го заинтригува идеята за живот сред внушения. Някакъв образ живееше с напъпила хубавица отскоро, но смяташе, че са женени отдавна, че е работник някъде си, че… Абе, с две думи – имплантирали бяха чипче в мозъка му. И не нормален чип, каквито носеха всички земни жители – съображения за сигурност, а чип, пресъздаващ измислен живот…

Ами ако… Да, ами ако…

М’Бомбари М’мале М’мале не вярваше никому. Негов девиз беше немного цензурното, но характерно за породата му кредо: „Бе, аз на тоя, дето толкоз години виси до дупката и не е посегнал, не вярвам, че на теб ли…“

И затова реши. Седна, помисли цели две минути, после се затвори в лабораторията и след цял час беше изготвил необходимата машинария. После влезе в нея и набра комбинацията на таблото…

Мигновено главата му се отпусна, но ремъците я задържаха вертикално и дадоха възможност ловката стрела да измъкне от носа му микромини чипа.

Сетне той отвори очи и погледна компютъра, разшифроващ записа…

-     М’Бомбари М’мале М’мале – новото име на Хайнц Шулц, хигиенизатор от Хамбург, обработен и превърнат в гениален учен с помощта на чип 888 555 и така нататък номер… Ще изтеглите ли чипа?

Леко замаян, ученият – бивш хигиенизатор, кимна и от микромини чипа беше изваден още по микромини чип, от който гласът разчете:

-     Хайнц Шулц, хигиенизатор, бивш Лоренцо Маньоне, рибар от Ница, обработен и…

На бившия гениален учен стана ясно. Но му беше интересно – колко микромини мини мини хептен чипове има в главата му. И започна проследяването – Хулио Варгас, Мачу Кристо, Пьотр Шибанюк, Мехмед Крувалъ… Докато стигна до Пею Кривогъзов, по прякор Правото…

Е, поне разбра отде иде… А сега…

Вратата на апарата се отвори и двама униформени го измъкнаха. После го метнаха пред вбесения шеф на охраната Кристобал Мариот, всъщност Джиджи Бернардо, на основата на Джулия Ландтаг, била като начало Кириако Дромион…

-     И тоя излезе любопитен, шефе… Да, носим го за преработка… Да, внимаваме – стоката е скъпа, помня…

И го повлякоха към далечната врата в края на коридора, върху която имаше табела: „Миялна – плакнене на мозъци“…